Животът ми е маскарад,
облечена съм като пешка,
не мога да вървя назад.

Остани в онзи ден.
Там остани.
Не прекрачвай отново чертата.

Градината пред градския театър
навярно не е опустяла.
И други влюбени си шепнат в тъмнината,

Душата ми.
Какво ли не видя!?
Насилвах я,

Нямам тяло и нямам очи,
и флуиден прашец от звездите
от години край мен не вали.

Като увод искам само да ви помоля - не ме съдете много сурово. Това бях аз преди седем години. Така мислех и това чувствах. В крайна сметка, мисля че отчасти не бях права. Никога не може да обикнеш земята на другите.
Шепа пръст ще си взем...

всички прилики са случайни
Не бих я убила, защото не мога.
А искам. Така ми се иска.

огледах се
във разногледите очи
на истината.

Нека да е лято :)))
горещо е
слънцето опука

Мой скитнико,
по пътищата бели
подухват бели ветрове,

Та... аз съм идеалната жена.
Приятно ми е да се запознаем.
Омъжена съм, имам две деца

Дами канят...
Искам да танцувам
тази вечер с теб. Поне веднъж.