Той е мъж и половина.
Мъжът ти.
Не пише стихове,

Хей, Барман,
помогни ми да умра,
налей ми водка. Още, още.

мамо
забравила си образа си във витрината
на белия бюфет

Ръцете ми са целите във кръв.
Стремежът ми загина пръв,
помогнах на любимия си мъж

Мокри гларуси
с кръгли очи
като копчета

И намирам поезия в този сезон...
без значение колко е кален,
влачи вятърът тъжен шансон

Ние сме роби на нашето време, на системата, на собствените си прищевки ако щеш...
Не вярвай във топлия пролетен дъжд,
във летния зной, в януарския студ.

На Ботев...
И пак вали неспирно. Трети ден.
Остават още тридесет и седем.

На моя Конник
Срещнах много мъже, срещнах много любови.
Запознавах се често с раздялата,

 Луната е напудрила лицето си
със светещ лунен прах.
Видя ли я от там, където си?

Очите ми са тъмни и дълбоки.
Не се оглеждай в тях, ще се удавиш.
И после ще ми е неловко