на разсъмване
световете се сливат
в една ярка точка

 Залата с артефактите беше не точно зала, а цял музей – осветен като от слънчева светлина, а всъщност от някаква неизвестна на Нушка и Лукчо енергия, защото се намираше под земята, Нушка разпозна откритите скали и дори забеляза раф...

 Дописвам си поемата. Живот...
Препускам по последните ѝ стихове,
по челото избиват капки пот,

Тишината е замръзнал вик,
непосилни болки и възторзи,
сбрани във един-единствен миг,

 
(Живота е клише, защото)
Как искам пак да мога да се влюбя,

Роза Върбанова бръкна в пазвата си, измъкна оттам визитка  със стандартни размери и я подаде на Нушка. Логото на визитката беше метла, а описанието гласеше Професор-доктор на Стихиите Роза Върбанова-Вихромир, имейл, холофонен номер, адре...

 Направих си експеримент и апликирах за  предоставената ми възможност да спечеля пари от блога си. Резултатите са следните -  вече трети месец ми "проучват" блога и никой  не ми "помпа" постовете. Изводите си направете сами.

 На женския пазар вървят черешите
по левче за кило и са узрели,
огромни капки лято. С пълни шепи,

 ( с приятелско намигване)
Поетите поспряха да летят и всичко си дойде на мястото,
успокои се вишневият цвят от безразборното опрашване.

 ... а беше време, младите момичета копнееха за дом и сватба пищна
 
със музика и музиканти-джипсита до рев да свирят по стълбището