И, на манежа е отново бабаааааааааа Костадинкааааааааа!
Пожелавам ви весел ден, приятели!
Аз ще си лягам вече, завиждайки ви благородно за лятото.


Симпатична стара дама
с белодробен енфизем
млади “пичове” засрами
най-случайно онзи ден.
Във девятката, трамвая,
се качи по икиндия
от вратата най-накрая,
със бастунче-завалия.
По седалките седяха,
като в лястовичи строй
(по голяма селска стряха)
“пичове” след върл запой.
Тя потропа със бастунче.
Със свободната ръка
като някакво маймунче
се провеси - ей,така...
Повися на дръжка бяла,
над главата на момче,
с бръснат череп, оглупяло,
страдащо от зло акне.
- Извинявай, драги синко,
малко ще те притесня.
Аз съм баба Костадинка
и сега на лост вися.
По софийските трамваи
се научих “от воле”
и “коремното” да правя,
и да ходя на ръце.
Мъничкото си бастунче -
ползвам като балансьор.
Често бърка ме с маймунче
някой сприхав млад шофьор.
Мога “слънце” на направя,
ако искаш на мига.
Постоя ли малко права,
вдигам кръвно веднага.
Гледаше я удивено
този с бръсната глава,
а пък другите кретени
мислеха, че е шега.
Рипна баба Костадинка,
превъртя се пак и пак...
- Варда, варда, варда, синко!-
викна бабата-юнак.
“Пуберът”, пъпчив и бледен,
стана някак притеснен
и засрамен , и приведен –
тихо каза:
– Добър ден!
Много моля – поседнете.
Аз ще слизам - ей, сега...
Ще Ви стане лошо. Спрете,
че сте възрастна жена.
Баба Костадинка слезе
от маймунски висини,
на младежа се изплези
и му рече :
- Здрав бъди!