Бягство от себе си Copyright © 2003 - 2014

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.05.2013 23:59 - Лица

Автор: osi4kata Категория: Поезия

Прочетен: 1647 Коментари: 1 Гласове:

Кога сме криво расли българи,
живеем и мечтаем
нашироко,
нареждаме се посред първите
във гадните класации.
Да види ОкО,
ръка да пипне, сЪрДце да подскочи,
душа от кеф да се опие
и щастието не като поточе
да ромоли, а океаново да вие
и да въвлича луднали съседи,
рода, приятели и непознати,
да ни влече навътре в себе си
и чак по дяволите да ни прати :).
Да трупаме към сметката от всичко,
кръчмарят ядове със нас да бЕре,,
когато за заплащане попита,
а ние го изпратим да се пЕре.
Накрая сам да се прежали,
да скочи с нас във веселбата.
Три дена слънце да ни жари,
три нощи да скимти луната.
Кога в четвъртък изтрезнеем,
да разберем че сме сгрешили.
Кръчмарят бледен да немее,
платците да са се свЪршили.
И дружно рани да си ближем,
разбита банда вълкодави.
И да приплакваме загрижено,
че нещо трябва да се прави.

Кога сме истински - сме горди,
живеем за едната чест.
Глави не скланяме пред орди,
пред ничий шибан интерес.
Живеем някаква синтеза,
дори без глътка кислород.
В душите - лъв ни е извезан
и сме бойци, и сме Народ.
И мрем без страх дори от бога,
и мрем със вдигнати глави.
И можем, силни сме и можем,
от гордост нас не ни боли.
Тогава не мечтаем нашироко,
мечтаем на живот и смърт.
Помитаме съдбата с грохот
и тя от страх ни прави път.
И ни се кланят боговете,
и молят милост, молят мир.
И слънцето безгрижно свети
над най-щастливия ни пир.
Луната с всичките си фази
е в благосклонен резонанс
със нас. За нищо не се мразим.
Платили сме си във аванс...

Нагоре