Аз никога не моля за отсрочка,
помествам се във рамките на времето
и то със педантична реципрочност
се вмества безпощадно в мене.

Не се залъгваме. Без карти във ръкава,
играем на живот. Игра до смърт.
Игра до лудост,  до забрава...
Без победител и без по-добър,
защото се запълваме взаимно,
пространствено. В космически аспект,
щом има Време, значи мен ме има...
И още съм във кожа на човек...
А после следва тънка права линия
(навярно това е Свободата)...
Не моля за отсрочка. Имам я.
Защото съм в средата на играта.

Да си дори в началото на играта. Защото с теб е страшно интересна. А за правата линия не мисли. Когато дойде - изравнява всички. И после, играта започва отново...

Времето е най-добрият съдник на всичко.

http://www.youtube.com/watch?v=wnTHJc1yLHU

великолепие си...

Хубаво е човек да бъде оптимист. :)

Дори и в база -данни.