Доказателство

Понякога ми липсва даже чалгата
и мутренските лимузини покрай Коня,
и прогресивните отвори по асфалта,
дори усмивките нескромни
по пъстрите предизборни плакати,
достойно лепнати на кофите за смет.
Понякога ми липсват и приятели,
надежда, смелост, смях, късмет...
Понякога желая да се върна
във миналото си и да го пренапиша,
и да изключа всяка дързост
от новия сценарий, да искам
от себе си да бъда по-покорна
или по-правилно е снизходителна,
да се лиша от прословутата си гордост
и ослепяла да ценя и да обичам.
Понякога ми липсва част от мене,
погребана във морската градина
и това лирично отстъпление
е доказателство, 
че въпреки това ме има.

Умна, честна, мъдра, дръзка и непокорна...Мога да продължа и още. Защо Господ или Съдбата ни лишава от така ценното ти физическо присъствие ТУК, в Родината?

поздравявам те, Руми...

Понякога...
А беше някога!
И няма да го има.
А ние ?
Едва ли вечни
времената са,
останали по нещо
на пътя си изминат.

И малко тъжно. Всеки ден по нещо си отива...