разбирам болката ти съкровена,
от силна обич и от самота
безкрайна, като черна нощ е породена.
Откъсваш къс от своята душа
и във децата си до край я вграждаш,
а те си тръгват, вика ги света,
живота свой започват да изграждат...
За съжаление в живота е така,
едни се връщат, други си отиват...
Раздялата със нашите деца
не бива да измъчва и убива
у нас надеждата, че част от нас
живее в новите деца родени
от нашите... И все така
на Вечността във всичките и поколения...
10.07.2012
А.Матова

да, така е.

И с нас бе така :)

:)Не ми се мисли колко болка съм преживяла от безкрайните срещи и раздели с най-близките си хора! И продължава...

в ръкава ми си, Франи. Сърцето не бива да се спира от чувстване ...

nikoga :)

Уж и аз не плача,ама в душата ми постоянно вали!

и,като че ли,разделите са повече...
Руми,много ми хареса това откровение,защото се прочетох в него...
Благодаря ти!От години вали в душата ми...Но се радвам,че децата ми намериха свои небета...
Поздрави!

радвам се, че се намерихте в тези редове! Да са живи и здрави децата ни - ние им принадлежим, но те не ни принадлежат. Трябва да се научат да живеят без нас, докато още ни има.

Много е хубаво , darling !
Ти умееш да рисуваш красиво . Дори тъгата...:)

my dear friend. Тъгата е най-красивото човешко чувство. Само ние умеем да тъгуваме, мисля. Драматично :))

Осичка, извинявай за дългия коментар,просто се сетих за този мой постинг.Чувството ми е до болка познато.
"Дъщеря ми си приготвя куфара. Прибира лаптоп, несесер с гримове, телефон, зарядно. Нахлузва бързо дрехите си за път. Ботушите.
Заваля сняг, а тя няма в себе си шапка и шал. Давам й един мой комплект. Отива й.
Гушвам я за довиждане. Целувам скъпите бузки.
Наставления...всичко ли взе...да си пиеш витамините...да се обличаш, че е студено...да не скиторчиш много по дискотеки...да си вземеш изпитите...
- Добре, добре, мамо,...зная. - хили се тя.
Вратата хлопва. Превъртам ключа. Отивам на терасата за да помахам когато колата тръгва.
Заснежено е. Приказно. Очите ми се пълнят със сълзи. Елси махва и тръгва.
На добър път, детето ми. Винаги заминаваш. Следваш своя път. А аз винаги ще махам от терасата. Както прави майка ми, когато ме изпраща. Както правеха бабите ми.
Целувам те, миличка. Да не ти пука, че съм тъжна. Гледай твоите дни да са пълни с усмивки и в очичките ти да грее радост, а не да блестят сълзи.
Мама е тук и те чака."

Твоето стихотворение, както винаги е прекрасно.
Удоволствие за мен е да те чета.
Поздрави,скъпа!
................
А децата - те заминават, НО и винаги се връщат,нали! :):):):)

Дано дечицата да са прихванали повечко от интелекта, душевността и поетичната дарба на Мама...
Брависимо и за тази творба,
Коста

как само добре те разбирам...
и как хубаво си го казала и написала...
Руми...сърдечно те прегръщам..

Поздрав!
... Извини ме, ако не харесваш тази музика, но
много ми напомни за тази песен...
Поздрав за теб и майката, която си!

както винаги силно стихотворение и послание , валидно за всички. Поздрав от мен.

И на мен ми вали във душата!
Бих те перифразирала така-Трябва да се научим да живеем без тях,през времето докато все още ще ни има.

лека нощ !

Поздрави за силните чувства, които се усещат от стиховете ви! Ако имате желание бихме ги публикували с радост на womensweb.eu

С уважение: Наталия Трифонова - natalyt@abv.bg