В едно отминало прераждане бях бард…

Мечтаех в рими и разказвах.

По път издъхнах. Беше март…

Змия се вмъкна в топлата ми пазва.

След време – преродих се в мелничар.

Раздавах без пари брашното…

Загинах от ръката на хлебар.

Не му вървеше бизнесът, защото.

Във следващия си живот пък бях бунтар

и пеех по парижки барикади…

Не доживях да стана много стар

и не получих никакви награди.

Духовник също бях веднъж…

И вярвах… Боже, колко вярвах!

Бях благ и мъдър, девствен мъж…

Умрях от чума – страшна като Дявол.

Сега си спомням всичко подсъзнателно

и обитавам женско тяло…

Анализирах пътя си внимателно.

Реших… Започвам отначало!

...........................................................

In one of my previous incarnations,

I was a bard (a dreamer and a story teller )

I left my body suddenly. It Was in March ...

A snake had crept into my bosom.

Then I came back as a miller

and gave free flour to the poor

My generosity destroyed the baker’s business

And I perished by his hand.

.After some time, I was a rebel

who sang on the Parisian barricades ...

I didn’t have time to mature

and never reaped the recognition.

I was a cleric also once ...

My faith in God was pure madness.

I was a good and wise male-virgin ...

and died of the plague to go to Heaven.

Now I remember everything subconsciously

and dwell in this female body ...

after analysing my path carefully.