Изгубих те. Сърцето ми се счупи
като онези тенекиени сърца,
които можеш от пазара да си купиш
за лев и петдесет или за два.

Не ме боли, а само ми е празно.
И сякаш не съм точно аз.
в такива мигове така се мразя,
че губя зрение и глас...
Изгубих те... Усещам - това е краят
на връзката ни. Знам, че е така,
но да те моля за отсрочка не желая.
В молбите никога не съм била добра...

Една любов сега ме подминава...
Сърцето ми е счупено на две.
Половината във теб остана.
Ще те обичам с половин сърце.


2004
Палмерстън Норт
НЗ  

Пишеш прекрасно, Осичке!

Хубаво! Дори от висотата на разстояния и време!....
Поздрави!

Чудесно е - и просто, и красиво...

Браво! Ти си удоволствие за четене!!!
По твоите стихотворения се настръхва, изтръпва и какво ли още не, освен безразлично четене.

Уж тенекиено, а пък по-истинско от всичко друго... Хубав ден! =)

Особено ценя опростения и ясен израз.
А искреността на чувството покорява...
Поздрави! :)

може ли да стане някога цяло? Май не се получава!
Хубаво стихотворение!:)

"Ще те обичам с половин сърце." - Отдавна има въпросителни от рода на "Правят ли две половини цяло едно", но за първи път виждам интерпретация на Една половина колкото цяло Едно.
Поздрави, Румяна!

Sometimes it helps. Just find the right one for you!

Браво!

Поздрави на всички!

с половин, но като с две...