и вярно е
тъгата ми по теб
не пречи
да живея пълноценно
да имам
обич
дом
и
секс
и
егото ми
да е презадоволено

но
някога
когато се погледна
във някоя витрина из града
като че
не съзирам мене си
а тебе
моя мъничка тъга

друг път
дочувам как ме викаш

повикваш ли ме някога насън?

и
трепва нещо
под лъжичката
и
като че ли
аз не съм
такава
за каквато се представям
безоблачна
преситена
жена
завива ми се свят
от преиграване
и
искам да крещя
ела
ела
и
искам
да те имам
до безумие
да счупя шибаните правила
да шепна
най-прекрасните си думи
моя единствена тъга

Тук се съмва. Чета те рано днес. Наистина си много различна в стиховете. Ту си спокойна, уравновесена, като разляла се нашироко река. Ту си като поточе - ромолиш тихичко. Ту си ядосан водовъртеж и нека някой да ти излезе насреща!Да опита само!:) Тези разнообразни емоции са характерни за истинската Ева.

на истинска жена.

Благодаря ти, че написа това стихотворение вместо хиляди други жени!

заставам зад или4е :)

И аз заставам зад или4е.

"Искам да крещя"... и "да шепна най-прекрасните си думи", но без тъга.

осссичка си, мило!

:)

хей, какъв е знакът за "гневни сълзи"?

Невероятна си!!!!!!

„Боже, вземи ми всичко,
но дай ми само Него!!!”
И Бог с любов ми даде:
Обич, дом и секс с Него.
Падахме, ставахме, градихме...
Далече стигнахме ... двама...
Но един ден във витрината
се вгледах и себе си видях:
презадоволена, но нещастна.
От там гледаше ме един Той.
„Боже, вземи ми всичко,
но дай ми само Него!!!”
чух се да мълвя в забрава.
И Бог прегърна ме нежно:
„Къде гледаш? Аз съм в тебе!”