Пускам го това стихо ни в клин, ни в ръкав :))))) Ей така, защото ми е гот. Пожелавам ви весел ден и много летни усмивки, приятели. И да знаете, каквито и да сте - обичам ви! :))))

Отдавна някога в уютен дом
живели мравчица и слон.
Била безукорна добрата мравка
и казвала се - кака Славка...
А слонът (пустият му слон)
пък носел името - Антон.
На поглед пръв, макар и невъзможно,
макар прилично на лъжа безбожна,
те имали прекрасен брак
и син - ухилен, здрав юнак.
Приличал на огромния си татко,
но като мама се усмихвал сладко.
И си играел в стария балтон
на възрастния слон - Антон.
Веднъж в прекрасна лятна сутрин,
щом Слънцето подало мутра,
решило мъничкото слономравче
да се качи на нощното си шкафче
и да погледне от прозореца навън,
защото чуло нейде звън.
Повдигнало краче дебело
и стъпило (май доста смело) ...
Последвал звук на скършено дърво
и слономравчето врещяло - "О-о-о!
Къде си, мамо? Мамо Славке!..."
Пристигнала загрижената мравка...
Започнала се суетня голяма
покрай раненото синче на мама.
Понеже Славчица била
по-дребна от сина - скала,
пълзяла час по някакъв там стол
за да промие раната му с реванол.
От детски плач разбудил се и слона,
завтекъл се и срутил се балкона
на техния уютен дом -
домът на Славка и Антон.
Събрали се съседи любопинти
пред къщата в лехите китни...
И всички давали съвети...
А нашите герои клети,
събирали във стария балтон
отломки от порутения дом.
И през ума на спретната домакиня
една коварна мисъл минала...
За първи път добрата кака Славка
поискала да е жена на мъжка мравка.

Кака Славка не знаела едно,
че е експеримент за ГМО ...
:))))))

Страхоооооооооооооооотно!:)

Благодаря ти, много ми беше приятно и весело от твоя постинг. Желая ти приятен ден!

Поздравления!