Променяме се. Дебелеят кожите,
очите ни изгубват блясък,
без правила играем.
Шибани безбожници...
Поставяме съдбата
си "на място".
А тя, съдбата,
не е кученце...
Не се страхува
от тояги
и заплахи.
Каквото има да се случва -
случва се.
Желанията ми различни
бяха
от това,което
ме пресрещна.
Исках пари, охолство
и признания.
Исках да бъда
Нещо. Честно...
Събирах опит,
трупах знания.
Така ме учеха,
че ще успея.
Накрая - трънки!
Нищо и половина.
Все на ръба на бедността
живея,
под кожата дебела съм ранима.
И уморена.
И старея...

Приемаш ли в клуба.Така добре си ни описала няколко поколения,че ми идва да вия от чиста завист за погледа,не за съдържанието.Поздрави!

друго е - и то няма да ни остави да заемем мястото на някакво си изгубено в междувремията поколение:)))