Коленича във Божия храм

да потърся любов и прощение.

Но понеже молитви не знам,

потрепервам от страх и съмнение.

Аз не вярвам във Божи дела,

в хорски притчи и древни поверия.

Затова коленича сега –

уморих се от грях и безверие!

Уморих се от гняв и лъжи,

от интриги и властно безвластие,

от студени бездушни искри...

Уморих се от всичко. Ужасно е!

Пред светици с огромни очи,

пред безгрешни и благи аскети,

аз проливам горещи сълзи.

Чакам Господ за мен да се сети...

получиш потвърждение, че стихът е прекрасен? От мен го имаш.
Чудя се само заради римата ли е "искри"? А ако сложиш вместо тях "души"? Само идея, стихът си е твой и ти най-добре знаеш :)
Прекрасен поет си, стихът се лее толкова свободен, че създава измамното усещане сякаш всеки би могъл така :) Но не може. Ти обаче можеш.

А когато човек се сети за Господа и Господ се сеща за човека.

но призовем ли Го за помощ, Той неминуемо ни дава знак, че Го има и ни дарява с милосърдие и нов живот. С мен това се случи и съм благодарна, че Го има!
С поздрав: ЕСТИР !