Мокри гларуси
с кръгли очи
като копчета
бързо пришити
правят малки
тринокти следи
по брега
и прегракнало питат
дали нося
във джоба мечти
или стръв
за разсеяна риба.
Или шепичка
дребни пари,
или само
ръждясала фиба.
Не им казвам,
защото не знам.
Със ръце във
джобове не ходя.
Ако имам мечти -
не са там,
не си нося мечтите
във джоба.
Нямам стръв,
дребна риба не ям
и в косите си
фиби не нося.
А монети...
Сърдит океан...
И увиснали боси
въпроси.

С това стихотворение спечели моето уважение!

въпреки жилещите въпроси и поразпарчотени за момента мечти, не си подминала целия пъстър и кипящ свят наоколо.
Поздрави, слънце! Разкошна поезия! :))

радвам се, че наминахте :)

твоето стихотворение го доказва :))

Браво на теб! Много хубаво се изразяваш;)