Не съдете децата сурово.
Не натрапвайте своите цели.
Те не искат от вас наготово
мъдростта на косите ви бели.
Оставете ги! – Нека се учат
сам-сами по земята да ходят.
Не ги спирайте в никакъв случай.
Днес, покорството – не е на мода.
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска сляпа тревога.
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна.
Любовта си показвайте само!
 

А Вие?

много се радвам, че Вашите деца не са съдени сурово.

Радвам се, че те открих и тук!
Хрумна ми, докато четях, колко много родители бих искала да прочетат това.

и аз се радвам да се видим, и тук :)

"Да вярваме на децата си и да ги оставим сами да намират отговорите на въпросите са два от най-великите дарове, които можем да им дадем"- Лаура Дейвис и Джанис Кийсър