И аз съм от ония шантавите,
които са "навънка" по погрешка.
Във лудницата свършиха пижамите
и ни разпуснаха...(това беше смешка):)
И аз, вместО да стискам хляба
в една ръка, а в друга ножа,
поддавам се на тиха слабост
и драскам стихчета. До невъзможност.
Нормалните? Какво?  Kакво за тях?
И сънищата им дори са скучни.
Един-единствен път нормална бях,
дано повторно да не ми се случи.

Чудесно!

Категорията "нормалност" си е малко под въпрос!:)

При мен се редуват на периоди:)))))

слабо

Промяна бил видял вятъра
подшушна облак дъждовен...
следи от неосъщественото и
отпечатък от времето взел.
Вятърничав, не вярвам му аз,
това изобщо не е нормално...

Стиховете ти са смислени и прекрасни...

Ами драскаме си... Защото го можем.:)

и аз си драскам :) не мога много-много, ама пак драскам (нека ви е яд!) :)))))))))))

те да са живи - е възкликнал още навремето дядо Вазов.

Поздрави
Валя

Хахаа осичке, много точно си го казала: "И сънищата им дори са скучни"!
Поздрав най-сърдечен,
твой приятел обречен
на тиха /засега :)))/,
но приятно шеметна
лудост /не една/! :)))))))

Страхотно! Завършекът е опияняващ ме! Този стих ще е от тези, които и на сън да ме бутнат ще знам кой го е написал!

Стих за запомняне и за носене вътрешно един вид като щит слещу нормалните,защото сме си по-инакви - това е положението.
Благодаря ти за това откровение.
Всеки който е поет по душа може някак се да поиска да го развее като знаме/вътрешно,вътрешно/