Прочетен: 2210 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2014 01:24
небето
и земята се сливат,
те живееха в къщичка бяла.
Те живееха сладко, солено, горчиво.
Бе животът им, както си трябва.
Тя бе млада жена,
той - голям, силен мъж.
Тя бе цвете, той - нейна закрила.
Притежаваха залък-земя,
слънце, дъжд.
Бяха заедно, бяха щастливи.
Но веднъж
този силен и доблестен мъж
се загледа отвъд хоризонта
и потъна във него,
и изгуби се също.
Сякаш падна във бездна.
Огромна.
Само тялото силно
на добър великан
не напусна земята им залък.
А душата изчезна, душата я нямаше,
отпътува душата му. Цялата.
И жената тогава за пръв път реши
сам-сама. Тя реши да последва
своя мъж. През обширните чужди земи,
през огромни солени морета.
И заключи вратата на белия дом,
а ключът просто скри под черджето...
Под ръка със тЕлото му,
празно от спомени,
тя потегли. Смени самолети,
автобуси, таксита,
дори ферибот...
Приближиха почти хоризонта.
И кипеше наоколо, пълно с живот,
ала нямаше никъде помен
от душата на светлия, празничен мъж.
Сякаш бе се превърнал във птица
и летеше високо,
високо над къщите...
Все напред и нагоре. В косите
на жената проблесна нишан от сребро
и се счупи на две нежността ѝ.
А тЕлото му, празно от душа и любов,
се изгърби. Проскърцваха ставите.
И работеха двамата. Без никаква жар,
но целта оправдаваше средствата.
Тя все търсеше него. Не тЕлото му, старото,
а копнежа, със който я гледаше.
Той не търсеше нищо,
него всъщност го нямаше.
Беше пръснат на Запад и Изток.
Или в жежкия ад гореше във пламъци,
онзи ад, дето само е в мислите.
Пак опадаха тъжните жълти листа,
като стружки фалшиви жълтици.
Вече много сезони вървеше жена
със нишани сребро във косите.
А до нея гротеска, подобна на мъж.
Олисял и със бездни в очите.
Той не виждаше вече.
Беше сляп като кърт.
Ала тя и така го обичаше.
И го водеше. Крехката малка жена
за момент не забрави за него.
Един ден стигнаха нова земя
Много малка земя, само педя.
И белееше къща, прилична на дом.
Както в стара забравена песен,
а над нея бял облак, същински заслон,
а зад него и слънце блестеше.
Сам-самин се измъкна тогава ключът,
както гущерче изпод черджето
и се впи някак страстно във бялата плът
на ръцете ѝ. После в сърцето.
Тя отключи. След нея вървеше мъжът.
Да сме точни – мъжкото тяло...
А на масата в кухнята, уморена от път,
спеше кротко душата му. Цялата.
Р.Симова, 2014
Аплодисменти.., бурни!!!
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз