Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2014 01:14 - Съвременна приказка
Автор: osi4kata Категория: Поезия   
Прочетен: 2210 Коментари: 6 Гласове:
15

Последна промяна: 04.07.2014 01:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Там, където

небето

и земята се сливат,

те живееха в къщичка бяла.

Те живееха сладко, солено, горчиво.

Бе животът им, както си трябва.

Тя бе млада жена,

той  - голям, силен мъж.

Тя бе цвете, той - нейна закрила.

Притежаваха залък-земя,

слънце, дъжд.

Бяха заедно, бяха щастливи.

Но веднъж

този силен и доблестен мъж

се загледа отвъд хоризонта

и потъна във него,

и изгуби се също.

Сякаш падна във бездна.

Огромна.

Само тялото силно

на добър великан

не напусна земята им залък.

А душата изчезна, душата я нямаше,

отпътува  душата му. Цялата.

И жената тогава за пръв път реши

сам-сама. Тя реши да последва

своя мъж.  През обширните чужди земи,

през огромни солени морета.

И заключи вратата на белия дом,

а ключът просто скри под черджето...

Под ръка със тЕлото му,

празно от спомени,

тя потегли. Смени самолети,

автобуси, таксита,

дори ферибот...

Приближиха почти хоризонта.

И кипеше наоколо, пълно с живот,

ала нямаше никъде помен

от душата на светлия, празничен мъж.

Сякаш бе се превърнал във  птица

и летеше високо,

високо над къщите...

Все напред и нагоре. В косите

на жената проблесна нишан от сребро

и се счупи на две нежността  ѝ.

А тЕлото му, празно от душа и любов,

се изгърби. Проскърцваха ставите.

И работеха двамата. Без никаква жар,

но целта оправдаваше средствата.

Тя все търсеше него. Не тЕлото му, старото,

а копнежа, със който я гледаше.

Той не търсеше нищо,

него всъщност го нямаше.

Беше пръснат на Запад и Изток.

Или в жежкия ад гореше във пламъци,

онзи ад, дето само е в мислите.

 

Пак опадаха тъжните жълти листа,

като стружки фалшиви жълтици.

Вече много сезони вървеше  жена

със нишани сребро във косите.

А до нея гротеска, подобна на мъж.

Олисял и със бездни в очите.

Той не виждаше вече.

Беше сляп като кърт.

Ала тя и така го обичаше.

И го водеше. Крехката малка жена

за момент не забрави за него.

Един ден стигнаха нова земя

Много малка земя, само педя.

И белееше къща, прилична на дом.

Както в стара забравена песен,

а над нея бял облак, същински заслон,

а зад него и слънце блестеше.

Сам-самин се измъкна тогава ключът,

както гущерче изпод черджето

и  се впи някак страстно във бялата плът

на ръцете ѝ. После в сърцето.

Тя отключи. След нея вървеше мъжът.

Да сме точни – мъжкото тяло...

А на масата в кухнята, уморена от път,

спеше кротко душата му. Цялата.

 

Р.Симова, 2014

 




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Преживяното от една поетеса,
04.07.2014 04:55
принудена да напусне Родината си?
цитирай
2. osi4kata - не,
04.07.2014 05:03
работя само с лирически герои. Приказка просто.
цитирай
3. minavamottuk - Хубава приказка,
04.07.2014 12:41
вярна при това,все търсим душата си,а тя ни чака у дома
цитирай
4. djani - Много...
04.07.2014 22:07
Биографично - за лиричните герои. Колкото и бързо и далеч да бягат, АЗ-ът им е винаги преди тях.
цитирай
5. didoignatov - Как можеш да пишеш така, Руми?!
05.07.2014 10:05
Разплака ме!

Аплодисменти.., бурни!!!
цитирай
6. injir - Великолепна приказка!
06.07.2014 13:26
Великолепна приказка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 2232915
Постинги: 1098
Коментари: 6769
Гласове: 19220
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031