Прочетен: 1821 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2013 09:30
– По пътя на логиката и според гнома Дуринко, би трябвало да се намираме в Средното Царство, а? Обаче, при създалите се обстоятелства, логиката е без значение, защото доколкото разбирам се намираме на същото място, но не в същото време. Интересно ми е дали в края на това пътешествие логиката, интуицията и реалното ни местоположение ще постигнат консенсус и ще имаме адекватен отговор за това, което ни се случи в последните часове.Чела съм подобни фантасмагории в забранените книги на баба Неделя, но на тях пишеше, че са само за начинаещи вещици, а това дето ни се случва сега изглежда достатъчно реално, за да хване декиш дори в представите на консерванивна и овладяна магьосница. – разсъждаваше на глас Теменужка.
– Като говориш така и ми приличаш на директорката на Сиропиталището. Тя ги нареждаше такива засукани, че да я мислим за много умна, пък иначе всеки път изчезвам под носа ѝ. Какво толкоз има да му мислиш?! Логиката не се сработва с абстрактното. В момента ние се намираме в една абстрактна траектория и местонахождението ни е с непроменини координати в Пространството, само във Времето сме скокнали напред. И то доста напред, щом се запознахме с пра-пра-правнучка ми. Страшничко е да си видиш потомците и да си им връстник, направо се почувствах като мумифициран, а пък съм десетгодишен и е редно да ми се яде нещо сладичко. А, бе, оня серсемин всичката храна ли взе? Умирам си от глад... – рече Лукчо и преди още да си поеме дъх и да продължи, пред него се завъртя елегантно една купичка с Тирамису, поръсено с шоколад и канела, мина на два пъти под носа му, ароматът плъзна през ноздрите му, гъделичкайки и няколко рецептора изпаднаха в неописуем възторг. Вихромир Немиратов протегна ръка с разтворена длан и купичката кацна върху нея, отнякъде се появи и малка сребърна лъжичка, която се мушна между пръстите на дясната му ръка. Последваха няколко кратки лакоми звука и празната купичка изчезна танцувайки, миг преди това сребърната лъжичка иззвънтя в нея.
Нушка гледаше като хипнотизирана и дори се щипна тайно по оголения кръст, за да се убеди, че това, което вижда, наистина се случва.За нея не беше проблем да разхвърля предмети и да ги кара да ѝ се подчиняват с мисълта си, но досега не беше правила Тирамису за части от секундата. Огледа се наоколо и като не забеляза чуждо присъствие, попита любопитно:
– И на вкус ли беше така истинско това малко бижу?
– Ахам... – отвърна Лукчо разсеяно, гледайки към скалата, от която бяха излезли преди броени часове или преди няколко века по-точно. Над нея се мъдреше надпис „Изход“, но материалът, от който бяха изработени буквите имаше свойството да не бъде видим отвсякъде. Лукчо стъпи крачка встрани и наклони глава, взирайки се пак натам, после се върна в изходна позиция и наклони главата си на другата страна. След това се доближи до скалата и пак я разгледа под всички възможни ъгли. – Бе, да ти кажа – тази скала си променя цвета в зависимост от къде я гледаш и само, когато е зелена над нея се появява надписа „Изход“. Дай да разгледаме наоколо и да отдъхнем в хотела за няколко часа, а после ще се пробваме да излезем през нея. Не че горя от желание да се върна под Паметника, но все пак трябва да оставя послание на тате, в случай, че най-накрая ме потърси.
Нушка измуча одобрително, защото в същото време нагъваше от една огромна паница Царска Салата с лимонено-майонезен дресинг, подправен с мед от манука. Точно това си беше помислила, че ще я нахрани в момента. Не посмя да си помисли за плодова мелба, когато опразнената ѝ паница изчезна там, откъдето се бе появила, защото добрата вещица няма право на излишни калории. Излишните калории затъпяват вещиците и притъпяват сетивата им.Може би малко по-късно щеше да си промени мнението относно излишните калории, но в онзи момет реши, че Царската Салата ѝ е напълно достатъчна.
Продължиха напред и навлязоха в онази част, която беше страховито неосветена, когато се намираше под Паметника на Неизвестния Извършител. Това фактически беше същинската зала за артефакти. Там нямаше скали, стените бяха заети от рафтове, а по рафтовете имаше книги, вещерски котли във всякакви размери, ками с обсипани със скъпоценни камъни дръжки, кристални топки, драконови люспи, змийски зъби, кокалени зарове, метални фиби за коса, кокоши крака и тям подобни вещерски инструменти. На най-горният рафт, отляво, някъде към края на тази причудлива, така да я наречем - библиотека, Лукчо и Нуша почти едновременно забелязаха часовник, който бе малко копие на часовника от Кулата. Нушка се качи на помощната стълба, която услужливо се появи от някъде си, достигна до часовника, взе го в ръце и го рагледа. На гърба му пишеше с букви досущ като изписани на ръка „СеНко“, а под този надпис имаше още един, гласщя „Мейд ин Чайна“.
– Не съм чувала за такива компании нито в миналото на Булеварда, нито в настоящето му. Сигурно са се появили по-късно от момента, в който попаднахме тук. Бе, много е объркано, може да са се появили и в някоя точка с различни параметри не само на времето, но и на пространството.. Където и да са се повили обаче, там майсторите са били ненадминати в изработката на пластмасови предмети, даже и камъните на този часовник са пластмасови. – докато говореше, Нушка проверяваше бутоните по часовника и той изведнъж подскочи в ръцете ѝ и зазвъня. Тогава от всички страни започнаха да прииждат хора, най-различни – като започнеш от гномове, тролове, елфи, вещици с причудливи шапки, магове с разноцветни мантии и стигнеш до най-обикновени люде... Всички носеха по нещо – кой червено знаме, кой зелено, синьо, оранжево или друг цвят, други пък носеха плакати, на които имаше надписи от рода на „Долу!“, „Да живее!“, „Дупедавци!“, „Дърти Метли!“, „Хайде Наште“, „Шишарки с „ч“ и „о“! , на някои плакати имаше изобразен единствено среден пръст, а на други усмивка с очички и без нос. Лукчо спря едно задъхано младо елфче, което от вълнение ръкопляскаше с изострените си ушлета и го попита какво точно се случва.
– Човече, ти да не си паднал от Коня на Неизвествия Извършител?! Не чу ли, че Часовника на Чайна звънна?! Започват протести и антипротести!
-Е, хубаво, де! Ти за какво протестираш? Гледам, че носиш плакат, с призив „Промяна!“, какво искаш да се промени? – запита го в упор Нушка, която се беше присъединила най-накрая към Лукчо и притискаше към гърдите си торбата с лаптопа, серума и току-що пъхатия в нея часовник.
– Аз протестирам срещу това, че няма за какво да се протестира! Искам промяна! Това вече на нищо не прилича! – викна въодушевено младият елф и подмина с високо вдигнато чело. А ушите му продължаваха да пляскат.
Следва...
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз