На женския пазар вървят черешите
по левче за кило и са узрели,
огромни капки лято. С пълни шепи,
продават ги усмихнатите лели.

Понякога дори не ги продават,
раздават ги, преди да са загнили,
че кой стопанин може да се радва,
щом стоката му тръгне да загива?

Пазарът е огнище на открито
и ситня бързо, нестинарка малка.
Залепнала е почва по петите ми,
избягвам стъпването по асфалта.

И лелите напевно се провикват:
„Черешииии! Две кила за левче“,
една ме пита - „Искаш ли, момиченце,
да ги опиташ? На, хапни си, лелино!“

Почти до черно са се опнали черешите,
усещам по небцето си вкуса на лято.
Ако не знаех, че наяве всичко беше,
бих го нарекла - сън за щастие.

...оставят безработните да "изгният", без да се уползотвори предлагания труд. :-(

Сочни и вкусни, а не "дървени" и "пластмасови", като вносните. Както и стихото ти е сладко и лесно смилателно. Има да ги сънуваш българските череши...