... а беше време, младите момичета копнееха за дом и сватба пищна   със музика и музиканти-джипсита до рев да свирят по стълбището   на старата кооперация, на бащината къща, на гнездото,   където бяха раждани и растнеха момичетата - ангелчета кротки   или немирни дяволици, ала при всички случаи добре възпитани   и винаги готови за усмивки. Мечтаеха си тези ти момичета    как ги извежда техният избранник, със чер костюм и бяла риза,   като пингвин, усмихнат странно и развълнуван до невиждане,   а те как ситнят на високите си токчета във булченската си премяна -   красива бяла, снежнобяла рокля и как прихлипват под воала   от щастие и леко притеснение за това, което ги очаква,    а майките им, също пременени, след тях от гордост как изплакват   и бабите как дават наставления, относно ритуала и по принцип,   бащите как са силно прeбледнели, кумът как носи бъклицата с виното,   кокошката и сладката ракия, кумата  - сватбена погача,   навън хоро как се вие и шаферките как закачат   цветчета с бяла перушина върху ревера на  сватбарите   и който, откъдето мине на първото хоро как се захваща.   Как се венчаят после във съвета и във църквата,    пред градската управа и пред Бога    и младоженецът воала как отгърля,    за да целуне своята изгора.    Камбаните как бият полудели, като на празник. Как се вие пак хорото.   И музикантите как свирят до припадък, да веселят усмихнатите гости,   докато празнично пируват, танцуват и подаръци разнасят   за младоженците и старите им кумове. И посред вихъра на танците   кумът как виква "Ха, Горчиво!", да засладнее празненството от целувката.   Как блясва грациозно бяла шия, на пръсти как се вдига булката   към своя мъж, пиян от щастие... И как се чувстват като център на Вселената,   събрани в слънце, дето не загасва и никой никога не може да им вземе.       За това мечтаеха момичетата някога. И може би ще ви се стори глупаво,   и против новите ви възприятия за лична необвързаност и слепи случаи,   против мечтите ви, момичета, за кариера, за успех на всички поприща...   Дано все пак във МОЛ-а да намерите най-истинската, булченската рокля.       Р.Й.Симова,   04.06.2013г. Уелингтън

Ще ти приготвя специална стая и ще стоиш най-малко три дена, за да мога да те заведа на всички прекрасни места наоколо. Отказ не приемам.

за три дни - не знам, но поне за едно денонощие съм при вас! :)

- наистима морално време! А, на днешните моми хич не им дреме за това време. Какво да се прави....еволюшън и други генерации......

Но после дойде друга мода, сингълката... С повече пари за себе си, с които да посещава скъпи курорти, с по-малко задължения, за да напредва в кариерата, с възможности да осъществява интимни контакти с различни мъже, с набор от аксесоари в дома си, които заместват мъжа...
"Живот" срещу естественото си Божие употребление.
А поетите са точно за това - да напомнят на хората, когато се отклоняват от употреблението, за което дса създадени. Брависимо за стихотворението.
Така беше!