Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2013 04:22 - Белоградец
Автор: osi4kata Категория: Поезия   
Прочетен: 1411 Коментари: 2 Гласове:
16

Последна промяна: 11.04.2013 04:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Над Бабука се спуска черен креп
с щамповани звезди и месечина,
след миг ще скрие бялото селце,
наречено със малко градско име.
Белоградец. Овошки и лозя,
със гроздове - янтар и медовина,
в сумрака блесват чистите стъкла
на домовете, лъч последен мина.
Отнякъде излайва кратко псе,
като на срички лае, после млъква.
Заспива бързо цялото селце,
тук няма хора в младост първа.
А някога училищният двор
гъмжеше с окъснели дечурлиги.
Днес сградата е празна, без надзор.
Училището тука се спомина.
Спомина се и старият клисар,
заместник никой не изпрати
и черквата безмълвна опустя...
Ни смърт, ни празник тук поклащат
Камбаната, увиснала без глас.
Обесник. Без последни думи,
лишен от всякакви права.
Та, тази нощ е пълнолуние
и минарето в центъра стърчи - 
антена съща. Връзка със Аллаха.
И не затова сърцето ме боли.
Боли ме, че без Бог осиротяхме.



Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. djani - Как без бог, Аллах, какво е?
11.04.2013 08:53
Да не забравяме, че във Волжка България почитат Аллах. А в благословената ни земя ще има винаги хора, независимо на кой Господ се кланят. Няма да изчезнем. Мъжете ни са хитри, а жените ни са хубави. Ще се оправим като генетичен материал. Българката може да бъде ценна кадрова придобивка за всеки харем на изток и за всеки бардак на запад. А българският мъж пък е способен да организира наркотрафик с най-високо качество. Няма кола, която да не можем да откраднем, и няма паспорт, който да не можем да фалшифицираме – ние сме с много талантлив ген.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Много тъжно, но реално, Руми!
11.04.2013 23:32
В това село бяхме като войници на учение в свръхлютата зима 1962/63 г. От Карнобат тръгнахме и чак там стигнахме. Селото бе затрупано със сняг, пътищата - непроходими. Нощувахме в един обор с крави. За да не замръзнем се опирахме в гърба на кравите, да ни топлят. От прозорците на къщите са показваха хора, снегът бе до тях. Никаква пътека нямаше между къщите. По пътищата имаше обърнати камиони, каруци. Много страшно беше тогава. Следващият ден пробихме снего до с. Ветрино, защото там също имаше обор с крави.
Тези мисли върна в главата ми стихото Ти...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 2232529
Постинги: 1098
Коментари: 6769
Гласове: 19220
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031