Дошло е време значи да се мре?
Не, не ти позволявам да умреш,
създадени сме да се мъчим.
Еликсира на животът си
първо ти изпий,
Шива на перона окачи
с нас епилога си ти продължи....

Оси, пролетта дойде! Тя те чака пред вратата с нови предложения. Усмихни и се, протегни ръце и мисли позитивно за живота ти!
Хубава, нежна и цъфтяща пролет да посрещаш дълги години.....

Това е Монолог В Лицето на Смъртта, изстрелян без прекъсване от лирическа героиня. :))

Смъртта не е нещо, което не се отнася за нас. Преди няколко дни взе майка ми, но и с мен се закача. :)

Понякога ти се струва, че всеки ден умираш, защото...
Понякога разбираш, че това са само безплодни копнежи и още има да влачиш оковите на живота, защото...
Но на пътя за смъртта, къс или дълъг, на всеки колкото му е отредено, се налага да живеем...
Харесва ми много иронията в стиха ти. Точно така гледам и аз на смъртта.
Поздрави!

това ли ще остане след нас или "менте колието"? Трърде философско е днес тук. Не ми се умира! Петък е, глупаво е да го направим в петък. Усмивки!

И всички сме участници в нейната непредсазуема лотария. И както е казано - "Пред лицето на смъртта всичко е суета". Тази на всички ни. Дори в красивите думи на поетите...

Брависимо,
Коста

Бях сигурна, че няма епилог
или че епилогът се отлага
и ще премина в някой друг живот,
защото тя, смъртта, ще ме избягва...

Не можем да избягаме от епилога. Но след него иде друго измерение. :)

Не бързай толкова, имаш още задачи на земята, преинсталирай си програма здраве и позитивност и карай смело напред.

ето и едно позитивно :

Старееш благородно. Със сребро,
прошарило веждите и косите ти.
Перде с драперии на дясното око
ти овладява любопитството.
Живееш в себе си, напред-назад.
Назад прехвърчат волни пеперуди,
напред е удивителният свят,
където ангелчета пърхат като луди.
Летеж отвсякъде! И ти летиш,
макар това да не звучи понятно,
защото само мислено Фърчиш
назад-напред, а после наобратно..

Умееш да мислиш в стихове. Писането е дарба свише.:)