Постинг
24.11.2012 14:01 -
Звън от миналото
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 2335 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2012 14:05
Прочетен: 2335 Коментари: 11 Гласове:
24
Последна промяна: 24.11.2012 14:05
Пристигнал дядо с трънските дюлгери
в Делиормана къщи да гради
и там в селата баба ми намерил...
На осемнадесет и двамата били.
Различно време, старите порядки не предполагали безкраен пуберитет,
за нула време станал дядко
съпруг на баба и "заврян", и зеТ.
На двадесет кога били, били семейство
с едно дете и другото на път,
захващали се на хорото във неделя
и рипали, дорде се изтощят,
а делниците били по-различни,
строял до покрив дядо домове,
а баба нижела по роклите мъниста
и разкроявала живота в платове...
И раждала децата у дома си,
била сама, когато се родила мама,
а дядо се прибрал по тъмно, късно
и се напил като за двама,
защото чакал син, а не момиче...
Били различни времената.
На сутринта целунал нежно всички,
поел за фронта, че дошла войната.
И баба ми на двадесет години
осъмнала като войнишката жена...
Не само тя, селцето се простило
с мъжете си. Отишли на война.
Проточили се дните, новините
пристигали една след друга, лоши.
Забрадки черни, сухота в очите
и ужас... Овладян безропотно...
От дядо нямало ни вест, ни кост,
потънал сякаш в бойните полета,
а баба бъхтала и ден и нощ,
да храни дъщерите си и за утеха.
И мама помни как се върнал дядо,
била пораснала тогава,
прибрал се като призрак и заплакал,
бълшав, брадясал и отслабнал.
А баба го посрещнала като скала,
обветрена от работа по къра,
съблякла го на двора зад дома,
увила го през кръста с чиста кърпа
и изгорила дрехите му вън
на пощурялото огнище,
а менците звъняли зън-зън,
зън,
докато баба къпе дядо скришно.
И после мама чула как
се смее баба ми като момиче
и още помни как през смях
дядо се молел "Спри, обичам те!"
Били на двадесет и три,
на толкова са нашите "хлапета",
но времената други са били,
а хората по-близко до небето...
в Делиормана къщи да гради
и там в селата баба ми намерил...
На осемнадесет и двамата били.
Различно време, старите порядки не предполагали безкраен пуберитет,
за нула време станал дядко
съпруг на баба и "заврян", и зеТ.
На двадесет кога били, били семейство
с едно дете и другото на път,
захващали се на хорото във неделя
и рипали, дорде се изтощят,
а делниците били по-различни,
строял до покрив дядо домове,
а баба нижела по роклите мъниста
и разкроявала живота в платове...
И раждала децата у дома си,
била сама, когато се родила мама,
а дядо се прибрал по тъмно, късно
и се напил като за двама,
защото чакал син, а не момиче...
Били различни времената.
На сутринта целунал нежно всички,
поел за фронта, че дошла войната.
И баба ми на двадесет години
осъмнала като войнишката жена...
Не само тя, селцето се простило
с мъжете си. Отишли на война.
Проточили се дните, новините
пристигали една след друга, лоши.
Забрадки черни, сухота в очите
и ужас... Овладян безропотно...
От дядо нямало ни вест, ни кост,
потънал сякаш в бойните полета,
а баба бъхтала и ден и нощ,
да храни дъщерите си и за утеха.
И мама помни как се върнал дядо,
била пораснала тогава,
прибрал се като призрак и заплакал,
бълшав, брадясал и отслабнал.
А баба го посрещнала като скала,
обветрена от работа по къра,
съблякла го на двора зад дома,
увила го през кръста с чиста кърпа
и изгорила дрехите му вън
на пощурялото огнище,
а менците звъняли зън-зън,
зън,
докато баба къпе дядо скришно.
И после мама чула как
се смее баба ми като момиче
и още помни как през смях
дядо се молел "Спри, обичам те!"
Били на двадесет и три,
на толкова са нашите "хлапета",
но времената други са били,
а хората по-близко до небето...
Аплодисменти!Аполодисменти!Аплодисменти!:))
цитирайИ се поправи. Идвали са от фронт, или плен въшливи, а не БЪЛХЛИВИ. А бабите и майките ни са ги чакали с години. А сега седмица командиравка не могат да изтраят...
цитирайДали от носталгия по миналото ,но и аз все повече виждам това,че хората се отдалечаваме..от небето на чистотата и истините ,подменяме ги за китайски дрънкулки...преносно...жако ...дано някъде след нас видят нещо хубаво и в нашето време..дано...
цитирайзащото не се е знаело кога ще тръгнат натам... :)
цитирайВеликолепно. Нещо стойностно и в българската поезия.
цитирайЕх! Минало незабравимо...
цитирайКато че ли чета разказите на моята майка за войнишките години на баща ми, само че в стихотворна форма.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Излязъл е дома си през 1911 и се е прибрал през 1918. Бил е почернял от въшки и като скелет...
След месец се оженил за баба. Мир на праха им!
цитирайСлед месец се оженил за баба. Мир на праха им!
Като приказка звучи и напомня ми за моите деди!
цитирайаплодисменти за теб, Руми...
цитирайА моят прадядо не се завърнал. Не се знае къде е и гробът му. Някъде по сръбските полета. Бил е само на 20 години...
цитирайТърсене
Блогрол
1. естир, изключителната
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз
