Не те познах веднага,
извини ме!
Как да познаеш ябълка в ошава?
Намачкаха ни многото години,
останахме само на чест и слава..
... но пак сме хубави по свой си начин,
ухилени и влюбени в живота.
Какво ли тука бръчиците значат?!
Какво, че ножът е опрял до кокъл?
Не те познах веднага! Ти мен също.
И двамата сме сдали от багажа.
Небето над главите ни е гъсто,
но не тежи. 
Красив рубинен залез. :)

ми грабваш душата...
и за финал...
този... красив рубинен залез...
изпълни ме...:)

С годините, сдали багажа в онова, което наричат памет, се озоваваме в положение да не ги познаем, или да си спомним имената на близки преди години хора. Уви, все по-често ще се случва...

Чудно, хубаво, с поздрав от мен :)

рубинено да ти е всичко и да те радва, Осичке!