Забравила съм всичките си флиртове,
аз съм ценител на любовите.
Изпращаха ме с почести (шпалирно),
докато отпътувах с новите,
а после тях танцувах до последно,
макар че декларираха безкрайност.
Досадното "доброжелателно" беседване
е знак, че се е свършило със тайнствата
и тръгваш пак да търсиш истинска...
Любов. Онази – безлимитната,
защото вярваш и защото искаш
да вярваш, че не е измислица,
че няма нищо общо със заробване,
с нещастни мънички компромиси,
с натрупване на спортна злоба
и с инатливо безотказно тровене.
Защото ти се ще да я откриеш -
една-едничка перла в океана,
заключена в сърцето като в мида.
Шлифована и бяла, и голяма...
И истинска – без нужда от прошения,
и без преглъщане насухо. 
Такава, дето ти тече по вените
като предчувствие за Утре.

Любовта прилича на първата лъскава играчка, получена на Коледа, или за шестия ти рожден ден. Прави те луд от щастие, ти просто не можеш да откъснеш очи от нея. Но след време играчката се разваля и я захвърляш и забравяш. Влюбването е най-великото чувство на този свят. Но, любовта е цяло нещастие...

на любовите... казала си го вярно
и блестящо...

"Защото ти се ще да я откриеш -
една-едничка перла в океана,
заключена в сърцето като в мида.
Шлифована и бяла, и голяма...
И истинска – без нужда от прошения"....

Направо те грабва и те кара да вярваш, че някъде там все ще я има тая пуста любов!

Такава, дето ти тече по вените
като предчувствие за Утре.

Споделям напълно! Казала си всичко... по най-точния и симпатичен начин...

направо на четене на мисли ми прилича това
ясновидка?
:)
много харесах !