Научих се да не раздавам справедливост,
защото тя е гъвкаво понятие..
Това, че нещо прави мен щастлива,
не значи ,че не наранява някого...

Наградата е, че не чувствам завист,
не гледам гладно в чуждата паница,
несгоди и съмнения забравям,
когато слънцето се подаде от изток...

Присъдата е - доживотна гордост
и безмоторно вихрено летене.
Небето и Земята са отворени
единствено за хора като мене.

Амнистията е летална - винаги,
дори за коренно различните.
Защото всички идваме безименни -
летим,
пълзим и
се завръщаме във Нищото..

Да,да успееш да се абстрахираш от чувството на завист си е цяло постижение и предпоставка за безмоторно летене над пълзящите.

Или те има в сборници и стихосбирки, списания заедно с пълзящите...които гледат в чуждите паници доста лакомо и се покапват от злоба и нищожно прилагат расизъм. Думата ми е Ти си от свободните поети на блога...и заедно се славите за сметка на други, които сте изблъскали с агресия и расъзим ...

не се огорчавай, който разбира е наясно...

не се коркай :)) За твоя сметка не съм се "славила" :)) Мислех, че и теб те има в сборника..

Лидис,ако обичаш не си прави миш-маш от мой коментар,макар и анонимен и твои си инспирации върху темата на стихотворението,та чак до ,,Свободните поети",моля......

Мишмашите ги въртите вие от години безобразно и нагло в блога с тези издания и с показната ви несвободна човещина и расизъм......по български с нагаждачество ...Какво да говорим, като не познавате дори смисъла на думата Свободни поети...тълкувате я поети с връзки. Не може да е другояче, тъй като не познавате и свободата....Дано след време децата и внуците ви я опознаят...Жалка история! Връзкарска работа с надмощие!

И след тези стихове се сетих. Да, те наподобяват по философския размисъл и пестеливия рисунък великия персийски поет РУМИ. Не е ли странно, че има таково чудно съвпадение между стила и имената ви? А може би ти ще бъдеш българският му еквивалент?

че съм се родила 756 години и 52 дни по-късно :))).Шегувам се ;) Обаче имаме една съществена прилика. Той е мистик ;)

истинска... Руми,
с възхищение...

възхитила се Баба на Стринка си..

Хубав стих, Осичке! Усмивки:)))

казала лисицата, че гроздето е кисело.. :)