Тази е последната  седмица от визитата на баба ми . Нейното гостуване беше за мен събитието на годината.

Няма по-голямо удоволетворение в живота на човек от това да намери сродна душа. Па, било това и душата на собствената му баба. Евелин ми разказа за себе си, за безумната си любов към руснака Игор, заради когото е изгубила единствената си дъщеря. Разказа ми също как мама не е искала да има нищо общо с нея, защото никога не е намерила сили в себе си, за да ѝ прости. От своя страна, аз ѝ споделих всичките си тайни и съмнения. Разказах ѝ  дори за няколкомесечната си повторна авантюра с Иван. Не ми се наложи да ѝ споделям, че никога не съм била влюбена в Григор – тя разбра веднага. Срещнах я с баща ми и Мила и тя благодари на тате за това, че ми е помогнал да я намеря. Покани ни да ѝ гостуваме в Санкт Петербург за осемдесетия ѝ рожден ден, който съвпада с моя тридесет и трети. Алек е страшно въодушевен от поканата и само рови из Интернет, за да гледа  снимки от този велик град.  

През последните месеци почти не съм се мяркала в работата, достатъчно народ са там – да се оправят.. Само два пъти в месеца проверявам сметките и давам съгласие за превеждането на заплатите. Назначила съм и администратор.  Григор не е очарован от отношението ми към работния процес, но това си е негов проблем! Близо четири години съм работила без да ползвам отпуск, а той ходи до Япония миналата година. За цели четири седмици.. Какъв беше този симпозиум, един Господ знае... Не само продължителен, но и доста скъп.

По време на престоя на Евелин, аз възобнових връзката си с Иван. Не мога да му устоявам, ей! Само когато не го виждам, не го желая. Евелин ме разкри още след първата среща и направи опит да ме смъмри, но аз ѝ казах да си гледа работата.  Сега аз и Иван се срещаме всяка неделя, когато Алек и Григор са на риба, а неговата съпруга води дъщеря му на уроци по балет. Двамата споделяме  с  удоволствие двата  часа бягство от реалност и задължения. Иван ме кара да се чувствам жена. Не майка, не съпруга, не дама, а истинска жена! Първична и без задръжки. С него се чувствам себе си.

Седим в кафенето на кино Рокси – аз, Евелин, Алек и двата призрака. Току-що гледахме холограмната премиера на най-новия епизод на  Междузвездни Войни. Алек е превъзбуден от цялата емоция около вечната  дилема  Добро-Зло. Опитвам се да му обясня, че истината е по средата, но той не ме чува. Доброто го е омагьосало. Баба ми прави знак с очи да престана и аз преставам. Игор и Пильо си разказват вицове за равини, попове и ходжи..Абе, забавляват се чудесно. По всяка вероятност ще остана без призрак, когато Евелин си тръгне (дочух един разговор, който ме убеди, че мъжката дружба е по-силна от любовта между жената и мъжа). Призракът на Пильо е  точно толкова погълнат от обаянието на мошенката Игор, колкото навремето е била и Евелин. Иска да замине за Петербург. Нямам право да го упреквам за избора му. Между другото, дори смятам, че така е най-добре – крайно време е да заживея само сред живи хора.

 Евелин ме стиска дискретно за ръката и ми казва – погледни вдясно. И тогава виждам как в ресторанта срещу кафето влиза Григор с една мадама – ум да ти зайде! Преглъщам на сухо и не знам какво да кажа... Няма нужда да казвам нещо, всичко е ясно. Отначало побеснявам, но след минута-две едно гайле ми пада от гърба. Повече няма да ми е така гузно в неделя след обяд. Абе, знаех си аз, че има нещо гнило в Дания... През последната година Григор спря да ме убеждава, че трябва да си имаме общо дете, по-точно престана да прави опити в тази насока. Просто ляга до мен, целува ме за лека нощ, обръща се на другата страна и заспива. Някой някога ми беше казвал, че и най-силното увлечение продължавало само две години. Мога спокойно да го опровергая този някой – григоровото увлечение продължи три. Може би, защото не беше споделено. Никога не съм била привлечена сексуално от Григор. За мен той е приятел, съдружник и роднина на детето ми, в негово лице осигурих жив баща за Алек. Дано някога Бог ми прости за греха, който извърших срещу себе си и Григор... Често пъти си мисля, че беше по-добре да оставя Алек с баща-призрак, отколкото да се оженя за чичо му. Прекалено е късно да си правя равносметки. Зарът е хвърлен и шоуто трябва да продължи. Аз , за разлика от баба ми Евелин, се пожертвах в името на детето си. Лошо няма! Не съм първата, не съм и последната.

 Прибираме се у дома и аз моля баба да остане тази вечер сама с Алеко. Събота е. Евелин казва, че нямам проблеми – и без това била много изморена. Оставям Алек в нейното студио и слизам долу да се оправя, защото имам намерение да изляза. Звъня на Иван от обикновения телефон. Ние двамата не си говорим по холограмния. Здравей – казва Иван. Какво те носи към мен в събота вечер? Свободен ли си? – питам. Да!Кога и къде? – отвръща той. След час в Кумара бар – определям аз и затварям. Обличам се като лековата пуберка, слагам си червена перука и зелени лещи. Почти не приличам на себе си, изглеждам доста по-млада така. Кантарът показва 53 кг. За близо месец съм свалила три. Оглеждам се наоколо за призрака, но него го няма. На входа се сблъсквам с Григор. А, Рени! Ти ли си? За къде си се дегизирала така?– пита ме той любезно. -  Къде е Алек?... Извини ме, бързам. Като се върна ще говорим. Алеко е при баба в студиото... Григор мирише на новото Живанши. Явно, мацката разбира от парфюми.. Само да ти кажа, че утре заминавам за Хонг Конг! Трябва  да уговоря лично новото оборудване! – вика подире ми Григор...  О‘кей, о‘кей! Ще говорим сутринта! – обръщам се аз през рамо и му махвам.

Иван ме чака в Кумарата. На бара. В първия момент и той не ме разпознава. После ме плесва по задника като момиче на повикване и се кикоти на дегизировката ми. Поръчвам си водка с V(енергийна напитка) и сядаме в една сепаре. Надървям се целият винаги, когато те видя – казва Иван и ме целува зад ухото. Зарязваме си питиетата и се местим в хотела отсреща. След два часа лежим един до друг в тъмното – голи и потни. Сексът с теб е като природно бедствие – казва Иван. Нарушаваш ми нормалния ритъм. Засмивам се и слагам ръка на гърдите му. И ти моя – отвръщам.  - Искаш ли да не се прибираме тази нощ? .. Разбира се! Хайде да отскочим до Русалките! Там има мъжки стриптийз в събота вечер– предлага Иван... Честно да ти кажа, бих предпочела да останем тук. – измърморвам  и задрямвам в прегръдките му, но само за петнадесетина минути. Кой ще ме остави да дремя?!..Имаме много за  наваксване!

Скъпо Дневниче, сега е 6 часа сутринта и аз се прибирам у дома. В студиото над гаража свети. Качвам се горе и намирам баба Евелин, седнала до малката масичка и играе карти с призраците. Алеко спи в леглото ѝ. Призракът на Пильо оставя картите на масата и се завърта край мен.. Кой е мърсувал тази нощ? Я, да видим.. Е-е-е, Пиле.. Бива ли да изневеряваш на мъжа си?! Такъв съпруг! Ххехеххе! Старият ми брат си го търсеше.. Григор-Спасителят.. На му сега! ... Правя се, че не го забелязвам , сядам при Евелин и си сипвам жасминов чай. Снощи си поговорих с Григор – казва Евелин. Намеренията му към онази дама не са сериозни. Опъвам се във фотьойла и вдигам краката си на масичката – И моите не са сериозни, значи всичко е наред. Той кога заминава?...  Ами, че той тръгна преди час– отговаря Евелин... Толкова по-добре, мисля си аз и се мятам в завивките при малкия си син.