Любовта ми си тръгна, но се спря на вратата...

после тъжно излъга, че ще дойде пак някога.

И нали съм наивна, доверчива по женски,

аз останах да чакам сред предмети и сенки,

сред безличните делници и натруфени празници,

със надежда на челото и фантазии разни,

че съм още желана... Но по начин улегнал ..

Тихо, кротко, без рани. И без никого впрегнат

във хомота на Връзка, дето само те спира,

отегчава до втръсване и накрая умира...

Аз останах да чакам... Промених се от чакане.

Пристрастих се към мрака на нещастните бракове,

загрубях в безлюбовие, закърня ми душата...

Звън... Похлопване.. Кой ли е?!

Ще заключа вратата.

истинско е...
и много хубаво..

:)

Проблема ти е в ключалката , да знаеш !
Сложи нова ключалка ( от тези без ключ ).
Може да не мейква сенс , ама в безсмислието има най - много смисъл.
Така си мисля аз понякога с мойта проста глава ... :)))

Лирическата решава да я Заключи едва, когато Евентуално Мизерникът се Завръща ;)
Защото .. а нЕма нужда...

ама въобще не я спират ключалки ако реши да влезе;) Разбива ги без проблем!:)
Добро утро,Руми!:)

може и така да е..

стихото е прекрасно,ти си знаеш:):);)

Аман от мизерници - и от двата рода ...:)))

Много правилно - а нЕма нужда !

с пожелание да посрещнеш истинската си любов някой слънчев ден. тя ще заличи миналото. бъди сигурна.

Браво на теб!

Същото като №7 - Ади! (да не се повтарям)

Значи на Лирическата й е дошло време за промяна:))) както и на всички нас!
Поздрави за хубавия стих!

Да,чудесно е!Радвам се,че най-сетне нещо хубаво стои най-отгоре.Надявам се и занапред да се случва!

Благодаря.