На Баща ми..

Жив е той! Жив е! Там на Балканите!
Тежко, но диша... И се изхранва.
И покрай себе си, храни и другите.
Камък е хлЕбът му – кървав и труден.

Жив е той.. Жив е! Лъв е в сърцето си.
Пази земите си, люби небето си.
Горд е. Чутовен. 
Бесен. Духовен.
Земен. Небесен. 
И не много лесен...

Жив е той! Жив е! И ще го бъде!
Три пъти мери и после съди.
Гали жена си. Ругае по мъжки,
щом го засегнат на чест и на къща.

Себераздава се, но се не плаши
ни от мръсници, ни от търгаши.
Може да стиска зъби, да трае,
Но щом се отприщи - сам Господ знае,
как от рева му треперят долИни
и как поганци от ужас гинат.

Жив е той, жив е! Още го има –
Пролет и лЕто, есен и зима...
Носи се, носи навън като Вятър - 
Духът на Левски и Караджата.

Много ми хареса, Румяна; Бог да дава още много години сили и крепко здраве на баща ти! Сигурен съм, че е готин човек!

Здравко

Достойна щерка на баща си !
Много харесах ! :)))

внушаващ

много...и много...

и го намирам за много неприятен.

Чудесно е. Скоро ми се присъни, че починалият ми баща е до мен и написах стих?

заради Ботев, Левски, Караджата, Баща ми и Духът на Българина (Този Неубиваем Негодник ):)))

П.П. Бале, ОДСПР