Синът ми спи, клепачите му мърдат.

Очите му навярно търсят смисъла

във тайнствата на онзи свят отвъден,

достъпен само за обичащи.

Той я обича. Толкова дълбоко.

Детето И му вика „татко“.

А аз съм резервирано-тревожна.

Не искам моето дете да е нещастно.

Тя е прекрасна. Има всички данни

да бъде най-желаната съпруга.

Синът ми я обича до безпаметност.

А аз се моля да обикне друга.

Синът ми спи. Изглежда неспокоен.

Навярно пак се бие с мелници.

или разсича с меча си оковите

на посивелите И делници.

И дава сигурност на нея и детето И.

Строи им замък от постигнати желания.

За мен остава болката в сърцето.

Синът ми е спасител. По призвание.

Жестоко и истинско

Teжка задача... И истина, и поезия!

:)...

Dano e shtastliv, naistina. Togava i ti bi tryabvalo da se radvash za nego...Da ti kaja, s bolka go 4etoh, zashtoto pri men e syshtoto, samo 4e spasiteliat po prizvanie e bashta mi...