Градината пред градския театър навярно не е опустяла. И други влюбени си шепнат в тъмнината, и сигурна съм - скоро е валяло, и клоните са голи като грешници, и лампите са счупени навярно, и устните са сухи и горещи, и може би и времето е спряло за някои, тъй както беше с мене, когато виждах в голите дървета, написани за себе си поеми и още имах пламъци в сърцето, и шепотът на есенните нощи не беше толкова досаден, и циганинът с калните галоши ядеше спомените си,  защото беше гладен... И ти тогава беше по-различен, и имаше светулки във косата, а беше есен. Искам да обичам, тъй както теб обичах някога.

Ами обичай, кой ти пречи?! Ако няма кого, можеш да обичаш демокрацията. :)

Страхотно!:) Без коментар!:)

Вече ставаш голяяяяма, а не можеш да се справиш с този проблем. Господ прави да вали, да пече, но за малките нещо човек се грижи сам...

За съжаление до там я докарахме - да се храним със спомените си.

Обичай, и бъди обичана Руми ... топли прегръдки за теб :)))))