Отдавна спрях да вярвам в нежни революции,

във Дядо Коледа и Фея Кръстница.

С течение на времето се учиш,

че чудесата са за идиоти или за невръстни.

Отдавна не разчитам на късмета си.

На улицата всеки ден изгрява слънце...

Напрягам си акъла и ръцете...

Не си ли служа с тях – ще взема.. грънци!

най-голямото чудо (е в) са акъла и ръцете!!!

поздрави, оси! :)

невръстна :-))).

поздрави!

Мдаааа, сигурно е така...когато си живял цял живот в буркан с оцет...затова пък изглеждаме "запазени" .
Оцета както е известно е preservative ! :)))

но се надявам да е останало нещо от идиотката в мен:)

Pozdrav i lek den Osichke..

Мноооого отдавна съм разбрал савсем буквално народната поговорка "Лозето не ще молитва, а мотика".

Социалният елемент и личното - в хармония при тази малка багателка. Но звученето на творбата - там е могло и още. Брависимо,
Коста

Но във нас,все още грее чуството на потребност.Поздрав.

Актуално, истинско и край с усмивка!

... бее тии ... и късмет си трябва ... ;))) , но - Да ! :)
Поздрави!

Хе-хе, а други никога не спират да вярват: )