Бони се среща с мъже
и им прави компания.
По коктейли,
обяди,
вечери...
Понякога 
задълженията И минават
отвъд границите на общоприетото,
но какво да се прави -
Професия...
Компаньонка.
По природа е по-скоро флора,
отколкото фауна. 
Има нужда от въздух и слънце.
И вода - хладка, сладка вода -
да измие следите от свян
по красивото бледо лице,
по високото умно чело...
Бони е повелителка на думите -
подрежда ги в различни фигури
и ги пуска на воля
да галят слуха,
да разпалват желания,
апетит и
създават илюзии.
Хиляди ситни светулки от
звуци,
трептящи наоколо
във преливащи форми и цветове.
Бони с дълги красиви крака, тънка талия
и гърди, за които Памела би завидяла -
пищни, сочни, без силикон...
бастион на сластта. Сласт до забрава..
В почивния си ден -
петък, Бони спи до 7.30,
а след това прави мюсли със кисело мляко
и ягоди за закуска на дъщеря си.
Шели. Шели Фицджерълд.
Със коси като ярки бушуващи пламъци
и зелени очи океанови,
с порцеланова кожа и
устнички
като цвят на разцъфнала  роза.
Шели учи във частен колеж
с монахини и всичко останало.
Скъп колеж, за заможни деца.
Бони плаща на вноски,
годишни.
И за Коледа прави дарение,
анонимно, разбира се...
Шели няма баща. Не е мъртъв.
Просто иска да бъде такъв.
Той е женен и има две банки плюс син.
Шели някак не беше планирана.
Бони беше виновна за всичко. Но той си плати -
къща с място от няколко акра.
Предостатъчно. Дяволски хитри жени
са жокейките на "великите атове"...
Шели носи фамилното име на майка си.
Много дръзко и много ирландско.
Като тези коси - лумнали вещерски пламъци
над паничката с мюсли и ягоди..

ми потичат лигите...

Наоколо в блога, колкото щеш!
"Компаньонките на поети"
от смях с тях ще умреш
прости женици, ала напети...

Поздрави , Апостоле! Ориентирай се!

Хубав стих, Оси4ке! Поздрави за което!:)

Аз обичам истинските компаньонки, а не дроплите, които се имат за компаньонки.

Апостолов, ако не визираш точно това/цитирания откъс/, ей ме на...
"Бони с дълги красиви крака, тънка талия
и гърди, за които Памела би завидяла -
пищни, сочни, без силикон...
бастион на сластта. Сласт до забрава.."

Поздрави , Осичка.
Чудя се как всичко на този свят някак докосва сърцето ти. И остави това, ами успяваш така добре да впишеш чувствата си в стихове.
Много те харесвам!

се чувствам объркана. :)))

Една човешка история.
Различна от добре подредения свят на някои.
История с дефицит на простота.
Затова е толкова объркваща и затрогваща.

и тримата искат да бъде такъв :))

Поздрави и на теб :)). Благодаря за задълбочения прочит :)