Мама от моите детски години

беше различна -

с прическа и бледо червило

и ослепително бяла усмивка,

и трапчинка на дясната буза,

и красиви обувки

със тънички токчета...

Морско-синьо палто

със златисти копчета...

Мама.. Красивата млада жена

с лачена чанта, пълна с бонбони.

Чаках я вечер на спирката

в пет и половина

да слезе от „графика“

(214 – заводският автобус)...

После тя се усмихваше...

Даже веднъж

някакъв мъж

каза:

„Приличаш на кака си,

малка чаровнице“..

Мама..

Сега е със бели коси,

ниски обувки

и... зъби под наем.

Толкова мъничка,

толкова тиха.

Сее цветя и полива домати.

Много работи – от тъмно до тъмно,

Вечер чете – Гаврош и Козета

на френски.

И понякога пее. Не плаче изобщо.

И на дясната буза още има трапчинка.

Мама... Най-красивата жена на света.

 

Здравей Руми,
Човешкият живот е една окръжност. Тръгваш от една точка, може в един момент и да забравиш за нея, но тя все повече ти напомня за себе си. С нея свързваш и любимите си същества - на първо място - мама, но и първото любимо същество. Шепа пръст от родното място, увита в кърпичка не носи успокоение за духа. И този момент го има в едно Твое стихотворене. Стремежът тъм кази точка става неудържим и човек се връща към нея. Преди да бъде завършен този пълен кръг има доста симптоми, че "натам се завърта работата" както в село Требич, Софийско казват. Стихотворението Ти е точно такова. Доста е мъчително, ако кръгът остане отворен...
Аз съм роден в красив подбалкански град и се чувствам частичка от Балкана. Него - целият, от Тимок до Челно море - чувствам като мое родно място, живея до него и когато пожелая мога да го посетя и да почерпя от него сили и вдъхновение. Добре, че не съм на другия край на света.
Отново си написала прекрасна творба, този път лирична. Брависимо,
Коста

Рядко влизам в блога и прочитам по нещичко, не ми достига времето...
Но колко съм щастлива, когато това нещичко е всъщност голямо и стойностно...
Спомних си за моята майка - от едно много старомодно време, в което се носеха костюми "Шанел", остри лачени обувки с още по-остри токчета, чанти "плик" и бели дантелени ръкавици. Колко си мечтаех да ги имам : )...
Сега имам всички тези нещица, но майка ми я няма, тя не можа да остарее...
Благодаря ти за чувството и спомена!

Спомних си мама от моите детски години....най-красивата майка!
И сега е тук...наредила е снимките на всички ни,за да ни вижда по-често,когато нямаме време...

Само това мога да кажа.

Разплака ме, миличка !
Радвай и се , показвай и колко много я обичаш .....
Те майките , знаят ....и винаги ни очакват , понякога със сълзи на очи !
ДЕЛНИКЪТ , ПРИПРЯН , ДО БОЛКА ПРОЗАИЧЕН И БЕЛЯЗАН С ОГРОМЕН НЕДОСТАТЪК ОТ ВРЕМЕ........ПРЕПУСКА СТРЕМГЛАВО......
И когато милите, мънички , тихи наши майчици ....... , си отидат от нас, повярвай ми толкова много боли ........Всичко около нас боли.......
Благодаря, за чудесния стих.....и милите спомени , и сълзите.....
Желая ти прекрасна вечер!:)))

О, толкова мило си го написала!
Бъди край нея, докато все още имаш възможност.
Обичай си я и си говори с нея, че възрастните хора са самотни.

Браво!

Майчината Любов, се побира в една сълза, но е по-голяма от всичко...
Истински стих! Докосващ...

аз имам само своите спомени - мама отдавна я няма.... А толкова силно съм си мечтала и тя да сади цветя и да полива домати, да чете Юго в оригинал на внуците си и да прави йога за събуждане...

Е, и ние в спомените на нашите деца.
:)

В съзнанието на децата остават само най-хубавите спомени от майката.
Поздрави за вълнуващите стихове!

Мама... Най-хубавата, най-милата, най-обичащата.. Мама...