Stop listening to the tales of the spring rain,

Don’t be afraid of the summer heats

and the winter chills.

There is no point in believing in romance!

We  are unworthy slaves!

Join the crazy rhythm of Time. 

Step down on the ground and 

sink slowly in the knee-deep mire

sweating from morning till dusk...

Even though every single fibre moans in your body,

wade in the deep  mud,  work - again ... and again ...

Don’t stop! The breaks make you  think ... 

Thinking  hurts ! Your thoughts are depressing. 

Take all the pain upon your shoulders!  

Go to work overtime with the patience of an ox.

Do not look up! – Olympus is beyond your reach ...

You are not on The Guest List of the gods. 

Wading in  mud is our destiny!

Come down to Earth! You have no soul!

 

Химн на робите

 

Не вярвай във топлия пролетен дъжд,

във летния зной, в януарския студ.

Не вярвай в романтика! Нали си мъж!

Включи се навреме във ритъма луд...

Стъпи на земята! Във кал до колене

потъвай, поти се от сутрин до мрак...

Дори всяка фибра във тебе да стене,

гази във калта, работи – пак...и пак...

Не спирай! Починеш ли мъничко само,

започваш да мислиш...Тогава боли!

Метни всички болки през морното рамо

и с волско усърдие, ти, работи!

Не гледай нагоре! - Върхът е далече...

До него не можеш да стигнеш пеша...

Да газиш във кал – доживот си обречен!

Стъпи на земята! Ти нямаш душа!

"Да газиш във кал - до живот си обречен !
Стъпи на земята ! Ти нямаш душа !"

Каква обреченост лъха от всяка дума ...
Химн на легионите в които се превръщаме
Поздравления !!!.

Този стих ми напомни за една любима песен на руската рок-група "Ария" - "Роб на страха" се казва:

http://www.youtube.com/watch?v=IZDaJCcMxl4

,,Ne vyarvai...,, Obache...nie vyarvame, pyk!:)