At edge of the World,

we are writing our life.

Dinosaurs of the new times...

Instead of strengthening ourselves

with the heavenly viaticum,

we write poems upon the blue skies.

 

We do not sell well.

Nobody is looking for souls

on the market for houses and panties.

The Pragmatic User would never throw

any money on prayers for happiness.

 

Who could say “Aprиs nous le dйluge"?

(do not get the Deluge literally).

The rich Idiot is still an idiot....

Life could not be measured in euro

neither dollars,

nor rubles or Chinese renminbi...

The credit on Happiness will never be fixed.

Only who has been happy for free

will close their own eyes before Death.

 

 

На ръба на Света сме

и пишем Живот.

Динозаври на новото време.

Шепа луд, ошипен и изстрадал народ.

Вместо сетни слова,

ние пишем поеми.

 

Не продаваме.

Никой не търси души

на пазара за къщи и гащи.

Прагматичният юзер не пръска пари

по молитви за обич и щастие.

 

И дали подир нас ще настъпи Потоп?...

Не разбирай буквално потопа.

Идиотът и с гащи е пак идиот,

не се мери във евро животът.

Нито в долари,

нито в китайски пари...

Кредит Щастие - няма фиксиран.

Само, който е бил неплатено щастлив,

си затваря очите, когато умира.

Г/жо Осичка,
Написала си една изключително силна и въздействаща творба.За съжаление си права.Ти изпъляваш с поредното си стихотворение в този жанр мисията,която Бог Ти е възложил като творец,да предупреждаваш хората за погрешно избрания от тях път.Не само аз трябва да Ти кажа: Благодаря.
Стихотворението Ти обаче е дълбоко трагично.То ми напомня ми за едно трагично произведение,Опус 118 на Брамс.Последното,най-трагичното интермецо по дълбочина на трагизма в него е равно на последните два стиха от стихотворението Ти.Само че тогава Брамс е в края на живота си,а Ти си скандално млада.Чакат Те още много дела!
Брависимо,
Коста

...колко хубаво звучи.