"Колко глупаво..."
каза Скептикът,
"Много мило!"
усмихна се Оптимистът.

Това
се отнасяше
за двойка влюбени
гълъби,
кацнали на паметника
на Незнайния воин
в един град,
в който никога
не е имало битки.

Скептикът и Оптимистът
правеха подписка
срещу вноса
на сухо мляко от Китай.

Всъщност, вносът беше спрян
три месеца преди подписката,
петдесет дни след нея
двойка гълъби учеха малките си
да летят.
Незнайният воин от паметника
се надяваше да завали.
Скептикът и Оптимистът
бяха на море.

Най-големите юнаци се развихрят, когато всичко отдавна е свършило.

"Много мило", усмивки Руми :))))

Незнайният воин от паметника се надяваше да завали, защото двойката гълъби и техните малки го бяха оцвъкали.
Скептикът и Оптимистът миеха телата си на морето.
За нас останаха страстите.
:)))

с причинно-следствена зависимост, а ние си мислим, че мъглата пада ниско, за да ни направи тъжни, а слънцето изгрява, за да ни развесели (?)