Колко мразих
и
колко обичах!
Колко време
изгубих в облози...
Как приемах
нещата трагично,
как живях
във
"сапунки" и пози...
Как пропуснах
добрите възможности,
полудяла
да
гоня Михаля,
как сама
си
създавах тревожности,
как от раз
и
в движение "палех".
И кога ли разбрах,
че напразно
съм
пиляла безценното време?
Някой тропа среднощ
на
вратата.
Май пристига смъртта
да ме вземе...

Не, не е смъртта, любовта е!
Прегръщам си те топло Руми, и си те благославям!

И Михаля ни чака да го гоним все още...
:)))

въпреки "И кога ли разбрах,
че напразно
съм
пиляла безценното време?"

as always:))))

Така преведох монолога.

Но важен е извода. Остави настрана общоприетите страхове и клишета. Няма смърт! Ще го рабереш, когато умреш :), защото ще си жива.