От раздяла съвсем не боли.
След раздяла светът ми умира.
Моят свят зад гърба ми гори
и изчезват във огъня дирите...
Без раздяла – какво ли са
срещите?
След раздяла угасват звезди.
И ръцете изстиват, горещите,
и оставаме страшно сами.
Докосни с устни сухи челото ми...
Ще забравиш ли как сме се
срещнали?
Всички спомени днес за какво са ми?
Капят в парка сълзите ми
есенни.
Тръгвам вече. На изток се ражда
ново утро за мен. Ново
днес.
По алеята, чезнеща в парка,
редом с мършав, проскубан стар
пес -
си отивам.
Светът се възражда.

14.11.03
София

Хубав ден !

Независимо от нас.
Във вселената нищо не изчезва, само променя вида си.
Прекрасни стихове!
Хубава вечер!

Наобратно :)

След раздялата всичко е прелестно -
свобода, свобода ... СВОБОДА !
Пеперудено пърхам с крилете си
и обичам безкрайно света!

:P

А зависи и с кого се разделяш.
Иначе, като постановка и изпълнение - на ниво.

Така чувствам и аз раздялата.
Най-вече с близки хора.

започне светът отначало - но никога не стигаме оригинала...