Виж ръждивото петно
там далеч в онази нива -
щръкнало съвсем само...
Това е сламено плашило.
Нося му сега от хляба,
който снощи ми хартиса -
струва ми се доста слабо,
зверски глад го гони мисля...
Запознахме се наскоро.
Преди няколко недели.
Търсех място за отмора
вън от душното ни село...
Яздех куцото магаре,
галопирах към гората,
припкаше след мене Шаро -
дърто куче, мой приятел...
Точно тук, на това мосте,
Марко спря и се "запече".
Бих го, молих го, но : "Не!"-
инатливо той отсече!
Пуснах го да си пасе
и потеглихме със Шарко
по прашливото трасе.
Своенравен тип е Марко...
Слънцето бе като пещ,
бълваше страхотна жега...
Въздухът - така горещ!
Взе чепикът да ме стега.
Шаро ,със език изплезен,
дишаше като спринтьорка,
молеше ме с поглед жеден:
"Дай ми ледена "Загорка"..."
Във сублимния момент
зърнах клетото плашило,
бе на пост,но бе съвсем
беззащитно и безсилно.
Имаше мундир оръфан,
на главата беше с каска.
В сламена усмивка цъфна,
чакаше от мене ласка.
"Добра среща,ветеране"-
поздравих го аз сърдечно...
"Искаш ли със нас да дойдеш?
Тук е дяволски горещо.
Тръгнали сме към гората,
ще отдъхнем там на сянка,
ще похапнем... Във торбата
нося хлебец и луканка."
"Много ща да дойда, друже!
Но не мога да напусна
поста си. Аз тук съм нужен.
Пазя пъпешите вкусни.
Тръгна ли - ще дойдат врани,
ще кълват като амели...
Пъпеш няма да остане!
щом ме няма, те са смели...
Службата ми е да пазя,
аз държа на свойто име!
Важна работа е тази !
Пазя пъпеши и дини..."
Дадох му коматче хляб,
малко карловска луканка.
То пое ги със ръкав,
много хубаво му стана...
Седнахме и ние там
с моя Шарко да похапнем
Драго беше ми да ям
във компания приятна.

Та, сега отивам там,
при Бостанското Плашило.
Идваш ли със мене? Знам -
ще му стане много мило...


2004
Палмерстън Норт
НЗ

и пристигам на гости на бостанското Плашило...

донеси и апетитка :)))

Готино е!:)
Дали лучец или луканка-важна е компанията!:))

явно акъла ти е бил тук в България.

Плашилото в нашата градина имаше и очила :) с едно стъкло само, но му придаваха интелектуалност и аз ходех често да го гледам нощем, защото мама казваше, че то нощем четяло книги и разговаряло с дърветата (в обяснение на моите въпроси "Защо е с очила?" "Нощем спи ли?" и други от сорта. :)

Е, така е споследните мохикани - иначе няма да са последни...
Поздрави!

разбира се, Куш.

благодаря, Скарлети :)

хехех, плашило с очила :))) и разговаря с дърветата... Твоето плашило е било друид, да знаеш :))) Ново поколение.

поздрави и на теб :)

да ве, плашило от 3-ти вид :)