от любим автор
  “Петелът пропя и възвести часа,
                                    когато идва Онази, с пръсти от рози.
                                    Вее утринен вятър и още свети една
                                    звезда, която ще угасне по съвпадение,
                                    заедно с твоите очи…” Донесоха му пиле на обяд.
И някой му посвири на пиано.
Лула изпуши, гледа “Хубав свят”
и пи студена бира - с много пяна. Доведоха му курва вечерта,
която в полунощ, неуловима,
изчезна като евтина мечта
и спа до изгрев слънце с още трима. Събудиха го с песен сутринта.
Облякоха го в чисто нова риза,
изяде три чинии със юфка,
тогава чу свещеника да влиза. Човекът каза: “Нищо не дължа.
Не се разкайвам и не съжалявам.
Да вярвам в бог сега ще е лъжа,
с която своя страх ще заблуждавам." И той пристъпи в стаичката сам -
да изиграе сцената със стола.
Една стена, превърната в екран
и публиката в него взор забола. Човекът каза:” Аз не бях щастлив.
Съдбата си да впрегна не успявах.
Животът ми бе зид - студен и сив.
И аз със чужда кръв го оцветявах. Тогава знаех, че не съм щастлив.
Но истинската болка не приемах.
Аз можех само да се чувствам жив,
когато нечий друг живот отнемах. И знам - щом тази пагубна искра
скования ми труп след миг прониже,
там, скрит зад огледалната стена
ти устни от възбуда ще оближеш…" Пламен Станков Глогов - sarcomadroll

Помня го, бях му читател, обича провокациите ;)

Стиха е ужасен!!! ;)

СтихЪТ е написан за умни хора.

тя отдавна е оценена.

Авторът има издадени няколко книги.

Но, вие ли сте най-умните с Полигор, дето висите по цели дни и нощи в блога???

затова вися в блог-а денонощно :))))))))))))). А и блог-ът си е мой.

спор няма :))))))))))