Пожелавам на всички щастлив ден! Обичайте се.


сънувах те
отново бяхме млади
прегръщахме се
с цялата си нежност
нощта полека-лека падаше
и раждаше звезди
като надежди
дъхът ти беше
парещ и ухаещ
на билки
мащерка и мента
ръцете ти
неопитни
незнаещи
опитваха да задържат
момента
сънувах те
изгаряха от болка
два въглена
във старата камина
когато се събудих
знаех колко
ми липсваш
младостта отмина

Хубав ден и на теб!

Е как може отрицателен глас на този стих?!
Завист поетична ли, какво?

.." младостта отмина..." Но..хубав да е денят!!

Благодаря за насладата докато чета в твоя блог!
Усмихнат, творчески, летен ден :):):)

млади сме и сега, душите нямат възраст...

и се сещам за Ст.Цанев и неговия "Автореквием" -

"Телата какво са - разменна
монета на страсти
или тояжки за слепи..."

Толкова хубаво, че си тук! Никак не исках да изчезнеш...

Обичам да чета стиховете ти Осичке! Хубави и въздействащи!
Щастие и успехи!

Дали ще има
полъх нов,
та
въглените да разпали ?
Или
като под покров,
чувствата
навеки са заспали ?

Аз съм оптимист : ДОКАТО ДИШАМ СЕ НАДЯВАМ ... :)