Здравей  Дневнико,

 

Ето ме отново. Няколко години не съм ти писала и причините за това са повече от основателни.  Градих семейство, управлявах бизнес и основах  уникална детска градина. Вече съм тридесет и две годишна. Съпруга съм на джентълмен, имам умен и талантлив син, котарак, бяла къща с вратичка за котки и един упорит призрак, който обитава къщата. Може да се каже, че имам почти всичко, от което се нуждая. С малки изключения... През годините, докато животът ми  се случваше и аз действах с пълна пара, един трепет, който ме докарваше до границата между нормалното и безумието, се изгуби. Григор  е съпруг-мечта. Грижовен, всеотдаен и порядъчен. Няма на света друг жив мъж, който би обичал детето ми като свое. Също така,  най-вероятно не съществува друг жив човек, който би ме обичал, както Григор ме обича – с всичките ми недостатъци и преимущества, с шантавите ми видения и фикс-идеи. Но споменът за онзи трепет ме преследва по-настоятелно дори и от призрака на Пильо. Накратко казано –  липсва ми дивата, неконтролируема страст, почти животинска и неуправляема.

 

Часът е 6.30 сутринта, неделя. Навън е лято, ослепително и синьо. Пия сутрешното си кафе и се консултирам с органайзера си. По-точно той ме консултира. За днес имам само три  ангажимента  -  да посрещна баба си на аерогарата (трябва да го направя лично, защото ще я срещна на живо за пръв път), да прибера Алеко от дома на приятелчето му, което има рожден  ден (Григор ще го заведе) и да присъствам на коктейл в клуба на бизнес-дамите (няма как да го пропусна, председател съм)...Само три ангажимента... Между тях трябва да вмъкна фитнеса, масажа и фризьора. Котю скача в скута ми и се гали в мене. Напоследък не се храни добре и е омършавял, кожата му по корема виси празна. Остарява...

По телевизията вървят холограми на обезформени от перманентно преяждане момичета, които пият Скинипил и пред очите ми се стопяват на половина. Много дебел народ, бе... Младежта масово мутира! То, и аз съм тръгнала натам – 56 килограма съм. Бях, де. Последният път, когато се претеглих, преди седмица. Смених дес‘тина кантарчета преди да се убедя, че показанията им са верни. Имам чувството, че дебелея от въздуха. Григор твърди, че ме  намира много привлекателна в този ми вид – приятно закръглена. Подозирам, обаче, че не е напълно искрен. Както не беше  напълно искрен и когато се сблъска с отказа ми да  напусна тази къща. Тогава ми каза, че разбира упорството ми и ще даде новата къща под наем. Нищо не разбира! Ако разбираше – щеше да се разкрещи и да ми каже, че ме напуска, защото не може да живее повече с призраци. Аз самата съм вече призрак. Призракът на Рени – закръглена , фригидна холограма.

 

Ето го и Григор.. Влиза в хола с чашата си кафе и се намества на дивана до мен. Добро утро, скъпа! – казва ми. Започнаха ли новините? .. . Не, не са. Ако бяха започнали, нямаше да е включен телевизорът– мисля си, а гласно отговарям – Мисля, че не са, скъпи. Как спа?...  Спокойно, както винаги – информира ме той и превключва програмите една след друга.

Отивам да приготвя дрехи на Алек са рождения ден на приятелчето му и да се обадя на кетеринг-компанията да ни доставят закуската в осем часа, а не в девет. Не очаквах Григор да се събуди толкова рано, обикновено в неделя става  от сън след осем, закусва и потегля за голф-игрището, но днес няма да играе голф – трябва да заведе Алеко и да дойде с мен до аерогарата, за да посрещнем баба. Баба ми е на 79 години и живее в Русия от вече близо 50 години. Мама е била на две, когато майка ѝ е избягала с една съветска разветка – Игор. Правила е много опити да си вземе детето, но срещнала непреодолими пречки и от двете страни. Сигурно е било голяма любов! Да зарежеш всичко и да хукнеш ургулешката за държава, от която хората предимно са бягали, заради мъж на име – Игор... След падането на Стената,  баба се свързала с дъщеря си, но мама категорично отказала  да се срещнат. Тате разказва, че ѝ било много тежко, че не може да прости на баба. Въпреки това са поддържали връзка – писали са си писма.. Имам ги всичките, баща ми ми ги даде. Реших да не пиша писма, а направо да търся на фейсбук и (представи си!) намерих баба от раз! Само написах имената ѝ на търсачката  -  Евелин  Антоновна . Та, така.. Разменихме си телефоните и се чуваме доста често. Когато видях холограмата на баба, като че видях себе си в перспектива. Не толкова физическата прилика, по-скоро излъчването, веднага я почувствах близка. Поканих я да ни посети и тя се съгласи на момента! Имаме да си говорим за толкова много неща! Баба е доста сдържана по телефона.. Да не забравяме, че е била омъжена за разветка... Довечера ще я взема с мен на коктейла и ще я представя на бизнес-дамите, в това число и на Сълзица. Помниш ли я? Жената с неподходящото име, бившата ми шефка, по –точно – Веселата Вдовица! Тя е под-председател на клуба.. Неведоми са пътищата Божии. Внучката на Сълзица (дъщерята на Иван) посещава детската градина , която аз основах преди три години – детска градина „Обич“. Сълзица  ми стана съдружничка миналата година, когато леко бях закъсала.  Момиченцето е на три годинки , казва  се Сълза и засега оправдава името си. Нежно е като дъждовна капка. С Иван не съм се виждала очи в очи от четири години.  Два-три пъти съм го мяркала по разни събития, но се отбягваме. Винаги е придружен от миловидната си съпруга. Сълзица веднъж се изпусна, че Иван завършил Университета (информационни технологии) и работел в тази област. Може би е и драг-фри, помислих си аз.

 

Алек закусва с апетит и говори, докато се храни.  Хубав малчуган с тъмно-кафяви очи на сини, зелени и лилави точици, изписани вежди и неповторимо чувство за хумор. Моят мъничък Пильо. Тате, - казва той на Григор.. – може ли един ден да идем на риба? Мама няма да ходи на фризьор и ще дойде с нас! Ще ловим големи риби и после ще ги пускаме обратно във водата. Аз искам да стана рибар! .. Григор казва, че нямат въдици, а призракът на Пильо изпада във възторг  и  започва да обяснява на малкия, че ще го научи да лови шаранчета с ченгел, баш като него, но Алек не го вижда и не го чува, защото си има жив татко... Ела в банята да си поговорим, Пиле – казва ми призракът и аз тръгвам подире му... Робинзон не може да се примири, че синът му вече не го забелязва и обвинява мен. Тези разговори са толкова мъчителни за мен, че едва издържам вече. Направи нещо! Кажи му истината! – подхваща ме наново Пильо. Все някой ще му я разкрие – я баща ти ще се изпусне, я съседите.. Призракът се пени около мен и аз пускам душа, за да го накарам да ме остави на мира...

 

Григор и Алек са готови и тръгват за детското парти. Изпращам ги до колата и давам напътствия на сина си да се държи прилично и да се забавлява, а той се засмива и ми отвръща, че двете неща едновременно не се получават! Толкова малък, а вече има собствено виждане за живота! Григор не изглежда много очарован от това изказване, но се прави на две и половина и пали колата. Преди да тръгнат, отваря прозореца и ми казва, че ще дойде в три часа да ни вземе, за да идем да посрещнем баба. Не е ли малко късно? – питам. Самолетът  каца в три и десет.. Просто не мога по-рано – казва той. – Имам да свърша някои неща. Навеждам се и го целувам по бузата -  Окей, окей – ще сварим..  Лек ден ! До после!

 

Подреждам  малко из къщи и след това тръгвам по процедури  за разкрасяване.

В един часа излизам от фризьора и съм бясна! Това момче не можа да се научи да ми изправя косата като хората! Всеки път се заричам, че ще го сменям, но все отлагам. Какво толкова го бавя и аз не знам! Паля колата и подкарвам в посока Ниска Хижа, един доста противоречив квартал, населен с бедни и богати, в съотношение 50/50. Там живее приятелчето на Алеко, това с рождения ден. В една и съща група са в детската градина и от есента тръгват в едно и също училище. Родителите са доста заможни и имат имот на един от хълмовете. Бащата е някакъв компютърен гений, а майката е .. лигла. Минавам през портала, охраната ме поздравява и продължавам до външния паркинг. Пред мен се мотае някакъв с черно Мазерати. Баси, селянията – да идеш на си прибереш детето от детско парти с Мазерати! Спираме на паркинга един до друг, слизаме, пичът си сваля очилата и краката ми се подкосяват – Иван! По-секси от всякога! Възмъжал, уверен , избаран... Я, Рени! Здравей! – искрено се радва той , заобикаля си скъпата играчка и идва към мен с протегната ръка. Приемам поздравът му, стискаме си ръцете и съм повече от сигурна, че от тук-нататък това няма да е последната ни среща. Усещам как струйка пот се спуска между гърдите ми и ръцете ми са влажни. Здравей, Иване! Каква приятна изненада! Какво правиш тук? Малката Сълзичка и тя ли е на парти? – говоря му аз, а той вика – Да, бащата на Жоро е моят съдружник.. Ослепителна си, Рени! Както винаги. Трябва да се видим някой ден и да си поговорим. – после бърка в джоба на лекото си яке и ми дава визитка. Непременно се обади, когато си свободна! Прибирам визитката в чантата си и отивам да взема Алек...

На връщане детето цял път ми разправя за щуротиите, които са вършили по време на купона, но аз почти не го чувам...

 

В три без десет Григор паркира пред къщи и вади от колата си две въдици, а Алек крещи възторжено! Ще се ходи на риба, значи!

В три и петнадесет сме на аерогарата, на таблото за пристигащи полети е изписано, че самолетът, с който пътува баба, тъкмо е кацнал. Нетърпеливо трамбовам из залата... Григор и Алек си говорят за големи риби...

 

В три и половина аз прегръщам баба Евелин така, както прегръщах мама...

У дома ни чака лека следобедна закуска – студени сандвичи с хайвер и жасминов чай. Жасминовият чай е като жива вода за женската кожа! С Евелин не можем да се наговорим, започнали сме още от аерогарата. Казвам ѝ за коктейла довечера и я питам дали ще дойде, в смисъл да не би да е уморена от полета и да иска да си почине.. Тя заявява, че е пътувала първа класа и се чувства доста фреш. Дамм, така и изглежда. Свежа е като репичка, прилича на петдесет и няколко годишна, добре поддържана дама. Всичко ѝ е изрядно – като започнеш от ноктите на краката (вдигнала си е босите крака на табуретка) и свършиш до гъстата лъскава коса в топъл лешников цвят. Баба не е имала други деца, освен мама и това ме прави единствената ѝ внучка! Нейният Игор починал преди година и сега тя живеела само с двете си кучета – Сталин и Чърчил. Булдоци. Къде остави кучетата, Евелин? – пита я Алек направо на име и баба, щастлива от обръщението му, отговаря, че ги е изпратила на кучешко училище за два месеца...

Към седем и половина аз и Евелин (грехота е да я наричам баба) напускаме къщата и се отправяме към клуба. Оставяме Григор и Алек да си връзват кукички на въдиците, Григор е намерил информация как точно се прави това. Сядаме в колата и Евелин пита със загадъчна усмивка – И ти ли си имаш призрак у дома?... Да, казвам. Имам си, не е като да нямам.Ти как разбра? .. . Евелин се извърща към мен, подпира се с  две ръце на седалката и ме информира как Игор и Пильо през цялото време играли блек-джек на масата в хола. Интересно, че аз не съм забелязала...

 

Коктейлът протече по ноти. Представих Евелин и всички я взеха за майка ми. Сълзица се счупи да я ухажва и да ѝ разправя врели-некипели, включително и това, че преди време за малко не съм ѝ станала снаха. Тъпотията ѝ расте право пропорционално с богатството ѝ. Когато си тръгваме, пред клуба забелязвам паркирано черното Мазерати  на Иван. Най-вероятно, по стар навик е дошъл да прибере майка си. Навикът е втора природа...

 

Скъпи Гарончо, сега е полунощ и аз ти пиша в леглото си. До мен подхърква Григор. Изобщо не ни чу като се прибрахме. Нищо не може да наруши здравия му сън. Евелин е в къщичката за гости, която построихме над гаража – малко студио за двама, със санитарен възел и всички останали екстри. Само, че може и да ѝ е тясно, защото двата призрака блъскат карти на бар-плота в студиото. Утре ми е ден, посветен изцяло на Евелин и Алек. Няма да работя. В края на краищата и аз имам нужда от почивка....

Зачудух се в един момент за какво да позавидя на героинята ти.Дали,че има възможността да позвъни на кетъринг-компанията и да промени часа на доставката на храната от 9 на 8 или обратното беше:) или за внезпната поява на бабата-разведка.
Дилемата, да ти кажа е голяма,ама после ще я мисля......
Като ще завиждам,поне да избера стойностното:)

не я ли виждаш, че все И липсва нещо? Дет' викаше моята си баба - Бог дал, Бог зел ;)

Taka e,но това е защото си я поразглезила:)
Прати и някакво, по-така изпитание,че да я видим:)
То,само жасминовия чай да и залипсва ,може да добие размер на трагедия:)