Днес е последният ден от Коледните Празници, които биха могли да продължат още седмица-две, но както повечето хубави работи, бързат да се изнижат...

Сутринта се събуждам от миризма на пържено, която ми засяда в гърлото, после се връща обратно и едва успям да стигна до банята навреме. Робинзон пържи филийки. Аз обожавам тези златисти дъхави парченца хляб, по принцип... До днес.

Излизам полу-жива от банята и се връщам обратно в леглото като преди това моля Робинзон да отвори прозорците, да включи аспиратора и ако трябва да пръсне нов латекс – само и само миризмата да изчезне.

Пильо изпълнява всичките ми нареждания, с изключение на латекса, влиза в стаята и присяда на леглото до мен. Гали ме по лицето и после ми казва – Пильо, ти си бременна.. Не думай! – отвръщам  аз и ми се ще да скоча през отворения прозорец, защото съм тъпа патка. Трябваше да ми дойде преди три дни... Ама не дойде! Ни акъл, ни цикъл... Хората са измислили презарвативи, Хапчето, спирали, диафрагми и един бюлюк още противизачатъчни щуротии, а аз като последната малоумница го ударих през просото.. СиЦко до края, душата в Рая... На ти сега, тъпанарке! Готова ли си да станеш майка? Имаш ли дом, в който да си отгледаш детето? Имаш ли мъж, на който можеш да разчиташ, че ще поеме бащинска отговорност? Имаш ли майка, която да ти помага? Имаш ли пари да плащаш на разни там нани-та да ти гледат детето, докато стане на две години и го пратиш на градина? Имаш ли  възможност да си позволиш да останеш през тези две години у дома? Готова ли си да поемеш титлата – Самотна Майка? Отговорът на всички от току-що зададените въпроси е НЕ!

Не бой се, Пиле.. Ще го отгледаме бебето.. Само ти да си добре! – продължава да ме гали Робинзон по челото. Пильо – викам аз. Ти имаш две дъщери и аз знам колко грижовен баща си.. Остави ги на оня бизон, с крошето на Мохамед-Али да ги отглежда. Ти си волна птица, не ставаш за родител... Аз имам кариера да градя! Тъкмо започнах новата работа. Кой ще ме търпи бременна? Знаеш ли колко много отсъстват от работа  бременните служителки?... Ти какво искаш да ми кажеш сега? – скача Робинзон и почервенява като сварен лобстер... Ти знаеш ли колко си обичам децата, бе ей! Ти знаеш ли колко съм я търпял оная флигорна заради тях?!... Пиле, не подскачай, моля те – прекъсвам го аз. Не ти казвам, че не ги обичаш. Казвам ти, че не можеш да се грижиш за никой друг, освен за себе си. Същото е и с мен. Ние двамата ще сме най-ужасните родители на тази земя. Начинаеща кариеристка и Казанова! Щом оня п.тьо, мъжът на балерината се изнесе някъде, ти моментално ще изтърчиш  пак при нея. Бас ловя! Познавам те повече, отколкото ти се познаваш! Утре сутринта се обаждам на генеколожката си и си запазвам час. Не мога да поемам рискове! Трябва да направя аборт! Ако наистина съм бременна, де! Може да имам  и рак... Отивам до аптеката да купя тест за бременност – казва Пильо и изчезва.

Лежа в леглото и си мисля как бързо се променя живота на хората. Само преди няколко месеца бях годеница на Иван, планувахме да прекараме живота си заедно. Повече той, де. Но и аз бях готова. Щях да имам всичко, което ми трябва. Само Пильо и бялата къщичка с врата за котки никога нямаше да имам. Сега поне имам Пильо. Все още. Котю е легнал на гърдите ми и ме гледа хипнотизиращо... Котьо – казвам му. Бременна съм. И заравям лице във възглавницата. Рева като магарица, все едно е 12.12.12 и светът наистина свършва.

На вратата се звъни. Отивам и питам – Кой е?. Баща ми. Само той ми липсваше сега. Отварям му и той от вратата започва с въпросите – какво било ставало, защо съм плачела, Робинзон къде е.. и такива от сорта. Отговарям му по ред на номерата на въпросите и грам не го лъжа. Баща ми сяда на фотьойла и мълчи. После ме поглежда и пита – Сигурна ли си?, аз му отвръщам неврозно – Нали ти казах, че Робинзон отиде да вземе тест за бременност.  И какво ще правите, ако си бременна? – продължава татко. Как какво? Да не мислиш, че мога да си позволя лукса да имам бебе точно сега? Ще го махна!.. Баща ми присвива очи и процежда през зъби – Да не си посмяла! Ти малка егоистке! Майка ти ще се обърне в гроба, да знаеш!... Заболя ме неистово! Леле, как ме заболя! Шамар да ми беше плеснал нямаше да боли толкова. Преглъщам си сълзите и му викам – Ако мама беше жива, щеше да е друго... Нямаше да ми трябва никой друг. Аз и тя щяхме да се справим.. Робинзон не става за баща. Той е най-безотговорният тип, който познавам. Но го обичам повече от себе си. Не, моето момиче! Не го обичаш! Щом искаш да се отървеш от детето му – значи не го обичаш. Защо не се ожените и не пробвате да създадете семейство? Тате   - казвам му, няма как да стане. Можем да се оженим, но не сме готови за бебе. Рени, понякога животът не може да бъде планиран – ръси клишета баща ми и се опитва на стари години да ме възпитава... И ние с майка ти имахме планове, но съдбата ни изненада... Обзалагам се, че точно в тази секунда мама наистина се обръща в гроба си.. Как го търпеше, милата.. Този препълнен със себе си... мъж! За едно беше прав, обаче... Че само смъртта е невъзвратим процес...

Пильо се прибира и носи два теста. Знае, че резултатът от само един не е гарантиран... Има богат опит с бременни жени...

Часът е 12.35 на обяд. Четвърти януари. Седим край масата – аз, Пильо и баща ми. И мълчим. Аз съм толкова бременна, колкото  никога досега. Рени  - подема татко, Мила не ходи на работа, нали знаеш? И какво като не ходи? – викам.. Да не би да си зареже рахатлъка и да се занимава с нашето бебе? Баща ми бърка в джоба на якето си и си вади мобилния, после излиза в коридора и тихо говори нещо. Чувам само, че казва – ела! Връща се в кухнята и казва, че Мила идва след малко. После продължава – С майка ти имахме малко спестени пари. Твои са. Ще стигнат за първоначална вноска за къща...

Робинзон кашля притеснено и се включва в разговора ни – Пиле, ти защо си решила, че аз съм толкова гологъз? Имам в една от сметките си пари за цяла къща. Та и отгоре. За малко палатче. Баща ми и майка ми бяха доста състоятелни. Ти не знаеше ли?.. Никога не съм питала Пильо за миналото му. В смисъл – за това, което е било преди да се познаваме. Не, че не ме е интересувало. Просто не обичам да разпитвам, а и той не е много по спомените... Още малко ще излезе, че в същност не знаем почти нищо един за друг...

Мила иде. Баща ми ѝ отваря вратата. Тя се спуска към нас със широко отворени ръце и ухилена като ряпа! Много е готина! Целува и прегръща първо мен, а после и Пильо! Лелеле - вика тя радостно, леле..ако знаете какви сте щастливци! Аз никога не можах да имам деца!Не можех да забременея. Какво ли не не опитах! Само ин-витро не съм пробвала, защото по мое време не беше толкова популярно. След туй – казва – беше късно! Мъжът ми ме заряза... Ренче, уреди ли си час при генеколог? Имаш ли добър лекар? Ми- казвам аз.. Ние още не сме решили дали ще задържаме бебето, Мила. Не можем да се оправим сами. Виж ни какви сме смотани... Само любов без протекция май можем да правим като хората...

Всички се кикотим и става празнично. Пильо вади от хладилника мезета и една бутилка Смирнофф. Давам чаши и се опитвам да наредя пачата в чиния, но ми става гадно и хуквам пак към банята...

Скъпи Гарончо,

Часът е 9 вечерта. Приготвила съм си дрехите за утре, нахранила съм Котю и той спи в краката ми. Седим на канапето в хола и се правим, че гледаме филм. От утре започваме да си търсим къща – бяла, с вратичка за котка. Пильо ми целува пръстите на ръката един по един, после продължава нагоре. Устните му са топли и сухи. .. плъзва ръцете си по тялото ми и ме пита искам ли с презерватив... Хиля се порочно и го захапвам по ухото.  Котю изчезва придвидливо към кухнята...