За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало. 

За някои съм ангелско крило,
за други – гад проклета съм, навярно.
За всичко – и било, и не било
причина съм. И следствие коварно. 

Дали защото нося, вътре в мен
и черната, и бялата магия,
но който се допре до моя ден,
различен образ може да открие. 

И всеки се държи за онова,
което е видял или усетил,
а после спорят  -  лоша съм била
или сияен лъч сред  ледовете. 

А аз не съм ни лоша, ни добра.
Представите си, всеки сам рисува,
каквото носи, вижда го в света
и вярва, че у мене съществува. 

Ти просто си Магия, Видение, Сътворение...
Усмивка и сълза...
Животът!!!
Топла прегръдка от мен!

"каквото носи, вижда го в света
и вярва, че у мене съществува. "

Точно така :-)

„ …..божа дарба не заптисва стар кадия!“ Затуй: “ ...Свири, струвай старо-младо, младо-лудо: що е божа дарба — то за свят е чудо.“

Обикновено хората твърде субективно възприемат другите хора, особено многопластовите, каквито си описала.

Прощавам егоцентризма на лирическия герой заради поетичните качества на автора. Безспорни!... Приветствам те!

Честита Цветница, мила Вики!
Бъди - и ни радвай с дълбочината и красотата на поезията си!
Весели празници!

ЛЮБОВ И ЦВЕТНИ ЕМОЦИИ ЖЕЛАЯ!