Бягство от себе си Copyright © 2003 - 2014 - Rumyana Simov :: Маорска легенда за Мауи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.10.2010 07:15 - Маорска легенда за Мауи - трета част

Автор: osi4kata Категория: Изкуство

Прочетен: 1318 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 10.10.2010 09:00

Как Мауи се срещна с баща си Една вечер Мауи си легна в топлата постеля до майка си и дълго се прави на заспал, докато накрая не чу равномерното И дишане. Таранга спеше дълбоко. Хлапакът се измъкна тихичко от завивките, взе красивата И фуста и престилката И и ги скри под постелята. След това затули с подръчни материали всички цепнатини по прозорците, от които би могла да проникне светлина. Когато зората пукна, Таранга по навик се събуди, огледа се наоколо и като не видя светлина да се прокрадва от прозорците, заспа отново. По-късно се събуди пак. В стаята беше все още тъмно, но тя чу песента на птиците и разбра, че става нещо нередно. Таранга скочи чевръсто и разтвори капаците на прозорците. Навън беше слънчев, безоблачен ден. Паникьосана, тя потърси дрехите си, но не можа да ги намери. Затова грабна една стара наметка и хукна презглава навън. След нея крадешком се измъкна и Мауи.Не след дълго той видя как майка му се наведе и отмести слой земя, обрасъл в треви, а под него зейна огромна дупка. Таранга леко скокна вътре и сложи импровизирания капак обратно на мястото му. Сега вече Мауи беше сигурен, че майка му прекарва деня си в Долната Земя. Той бързо се върна при братята си. -Вече знам къде ходи мама през деня! – сподели Мауи. Тя прекарва деня с баща ни, в Страната на Сенките. Хайде да я последваме, братя мои. -Какво ни засяга нас къде ходи тя? Да, какво ни интересува?! Ранги е нашият небесен баща и Папа, Земята, е наша майка – отговориха в хор братята. - Тогава аз ще я последвам сам. Таранга е моята майка. Тя ни носи храна, приготвя ни я, прекарва нощта с нас и ни обича! Тръгвам и ще я намеря! – изплака Мауи. Той взе фустата и престилката на майка си и се облече в тях. Пред учудените погледи на братята си, Мауи се завъртя, изтъня и в миг се превърна в прекрасен гълъб. Фустата блестеше снежнобяла на гърдите му, а останалите пера бяха оцветени в меките тонове на престилката на Таранга. Братята му нададоха възторжен вик, а гълъбът плесна с криле и полетя над дърветата към мястото, където Таранга изчезна. Само след няколко минути той отмести тревите и се шмугна в дупката , която води към Долната Земя. Гълъбът летеше надолу и надолу. Използва течението на ветровете, които в крайна сметка го отнесоха до твърда земя и веднага се върнаха обратно нагоре. На Долната Земя не грееше слънце и ветровете не бушуваха. Растяха огромни дървета с гъсти сиви листа. Техните клони не шукваха и не помръдваха. Мауи кацна на по-долните клони на едно дърво с персимони (райски ябълки). В това време няколко души минаха край същото това дърво. Двама от тях седнаха под него. Бяха мъж и жена. Жената беше Таранга, а в лицето на мъжа Мауи веднага разпозна баща си, макар че никога не го беше виждал. Момчето-гълъбът откъсна с човка един плод и персимонът падна на главата на баща му. Таранга погледна нагоре, но не забеляза нищо. -Сигурно някоя птица е изтървала този плод – реши тя. -Не – отвърна бащата- просто плодът падна, защото е презрял. Тогава Мауи откъсна и хвърли цяла клонка с плодове. Клонката падна върху майка му и баща му. Те скокнаха и останалите от групата се присъединиха към тях, защото бяха забелязали необичайно оцветения гълъб, Птиците в Царството на Сенките бяха безцветни или сиви. Таранга и останалите започнаха да хвърлят камъни по бляскавата птица, за да я свалят от клоните. Мауи ловко избягваше ударите. Най-накрая, когато и баща му хвърли камък,, гълъбът скочи пъргаво на земята, отърси перата си, издължи се и се превърна в младеж с прекрасно наметало на раменете и бяла поличка, блестяща върху кафявата му кожа. Таранга веднага го разпозна: -Това не е Мауи-таха, първородният ми – каза тя. Не е Мауи-рота, вторият, нито Мауи-пая – третият. Не е и Мауи-уахо. Това е моят малък Мауи, най-младият син, Мауи-тикитики-а-Таранга – и майката прегърна топло момчето. Това е детето ми, което дойде от вятъра и вълните. Ти ще донесеш радост и мъка на света, ти ще засенчиш слънцето, Мауи, може би дори ще победиш самата Смърт. Мауи застана пред баща си и баща му го благослови с магически думи, които вещаеха смелост и непобедимост до край. Така Мауи, най-малкият, заживя щастливо с родителите си и гълъбите, които летяха над храсталаците бяха доволни, защото те вече не бяха безцветни и сиви, а блестяха в топлите цветове на престилката на Таранга. Въпреки че всичко изглеждаше перфектно, Макеа-ту-тара, бащата на Мауи и Таранга – майка му, бяха тъжни, защото знаеха, че при благословията са били пропуснати част от магическите думи и сега Мауи никога нямаше да може да победи богинята на смъртта.