И добре да живееш, ще станеш на прах.
Нищо ново не казвам навярно.
Всички думи са казани вече. Не бях

Не съществува град без бедни улици,
но в този те ми идат в повече.
Къщята клекнали, ръждивите улуци

Там, където
небето
и земята се сливат,

Дай ми поне една причина, поради която да те обичам.
И ще те обичам, кълна се! До гроб ще те нося в сърцето си.
И отвъд ще понеса своята обич, да осветява черното нищо.

 .. и по някое време охлаждат се страстите,
както казват - се кротваш внезапно.
Всичко бързо си идва тогава на мястото

Ще си хвърлят вините 
във душите на другите
като товар неудобен. 

Като мъртвец посред цветя
лежа и чуруликат птички.
И липсва ми една змия

о, как се вдига тънката мъгла над росната ливада и синее,
а долу блескат капчици роса като сълзи. Тревата пее
и утрото е млечнорозов шейк, разсипан най-небрежно по-нататък.

 ... и не отдавна. Вчера бе,
 
когато късах маргаритки

Импресия 
Градът се гърби с всичките си хълмове
(като семейство предоволни котки),

Умишлено съм зла,
за да съм жива.
Прибира Бог добрите рано-рано.

 ( обикновено стихотворение)
И се връщат децата,
защото земята е кръгла,