както казват - се кротваш внезапно.
Всичко бързо си идва тогава на мястото
и ти страшно спокойно увяхваш.
Поизгърбваш се кротко и дори ти отива,
някой с тънко перо татуира
по лицето ти знаци, а косите ти в сиво
постепенно до косъм маркира.
Отначало виниш за това огледалото,
подозираш го в демонизъм,
но и с него привикваш. Възприемаш се цялостно
като форма на висш организъм -
подобрен със годините... "Шибидак" се оформя
върху темето. Светъл прозорец.
И тогава съвсем имаш връзка със Горе,
и се чувстваш от бог по-духовен.
До последния миг се надяваш за още -
и протакаш да стигнеш до края
и блъфираш. Копнееш за малка отсрочка...
Месец-два в умореното тяло.
Но отсрочката има гранични предели...
Ти си тръгваш. Душата ти литва.
И се слива с ятата от жерави бели,
и се носи над всички молитви.
Р.Симова, 2014
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз