а долу блескат капчици роса като сълзи. Тревата пее
и утрото е млечнорозов шейк, разсипан най-небрежно по-нататък.
в бездънното разляло се небе отвъд , там нейде при житата...
И колко е прекрасно да си жив! Очите ти да търсят все наслада,
Да чуваш звуци, да си ти , да ври кръвта ти като вино младо.
Денят да оправдае твоя сън – по ноти да се лее. Звън и вятър.
Повдига се мъглата тънка вън... Изчезва кротко, без остатък.

Р.Симова, 2014